За първи път след аварията в японската АЕЦ „Фукушима”- „Росатом” загуби договор за изграждане на централа. За да се избегнат по-нататъшни загуби и ущърб за репутацията има само едно решение – да се забрани реализирането на проекти в зони с висок сеизмичен риск.

Това заключение прави съпредседателят на руската природозащитна организация „Екозащита” Владимир Сливяк в свой анализ за електронното издание „Газета”. Авторът обръща особено внимание на ролята, изиграна от различни природозащитни организации и активисти в периода 2007 – 2009 г. за отказването на потенциални инвеститори в строежа на АЕЦ „Белене”.

Владимир Сливяк припомня доводите на българската страна за отказа от проекта - твърде скъп, разположението му в опасна сеизмична зона и съмненията за безопасността.

Сянката на "Фукушима"

„Веднага след ядрената авария в АЕЦ „Фукушима” през 2011 г. Европейската комисия заяви, че ще подложи на повторно разглеждане проекта за българо-руската атомна централа, стига за нея да бъде намерен нов инвеститор. Такъв не се появи, което започна да оправдава прогнозите за отказ от изграждане на редица проекти”, коментира авторът.

„Строителната площадка на централата се намира в сеизмично-опасна зона в Северна България, близо до границата с Румъния”, припомня Владимир Сливяк като цитира доклад на Българската академия на науките от 1985 г., в който районът е определен като с висок риск от земетресение. В края на 80-те години на миналия век проектът е замразен със становище на българското правителство, според което АЕЦ „Белене” е „небезопасна от техническа гледна точка и неикономична”.

Офанзивата на еколозите в Европа

„Възобновяването на проекта през 2004 г. доведе до активизирането на екологични движения в редица европейски страни. Беше създадена коалиция от обществени организации от 24 държави, която си беше поставила за основна цел да информира частните инвеститори за рисковете на проекта АЕЦ „Белене”. В рамките на 2007 – 2008 г. еколозите проведоха срещи с представители на различни банки в Европа. Редица екологични организации, сред които „Грийнпийс” и руската „Екозащита” се включиха в кампанията", спомня си авторът.

Владимир Сливяк посочва, че за същия период под натиска на екологичните организации повечето големи европейски банки са се отказали от участие в проекта. По този начин отрицателно мнение за финансирането на АЕЦ „Белене” е постигнато от страна на Deutsche Bank, Commerzbank, UniCredit, Société Géneral, Citibank, Credit Suisse, BNP Paribas, Hypovereinsbank и др.

Въпреки положените от еколозите усилия през 2008 г. германският концерн RWE е привлечен за стратегически инвеститор в проекта, но се оттегля на следващата година. Мотивите на германската компания са финансовата криза и забавянето на самия проект. Макар че истината е, че и тук еколозите оказаха огромно влияние, продължава Владимир Сливяк.

Авторът разказва за серии срещи между еколози и акционери на RWE, на които са били представяни фактите около рисковете от изграждането АЕЦ „Белене”. Според него тази кампания е повлияла на решението на борда на директорите на RWE да се оттегли от проекта.

Владимир Сливяк цитира думите на руския енергиен министър Сергей Шматко от декември 2011 г., че „след „Фукушима изграждането на такъв проект в Европа е възможно само с еднозначна подкрепа от българската страна и консолидирана позиция на българското общество. Нито едно от което не виждаме”.