Богати, повърхностни и дехуманизирани. Така си представяме жените, които вървят по модния подиум. Техните лоши истории остават неразкрити за нас. Оказва се, че днешният модел ежедневно става жертва на жестока несправедливост, експлоатация и насилие. За недостатъците да си във фокуса на обективите и какво коства модната професия на една жена, разказва американският модел Сара Зиф.
Да бъдеш модел се смята за бляскава професия. Когато мислим за жените в този бранш, едва ли си представяме лоши условия на труд. Когато вдигнем завесата обаче, изниква съвсем различна реалност.
30-годишната Сара Зиф е прекарала половината от живот си като модел. Щастието й се усмихва, когато е едва на 14. Фотограф я забелязва буквално на улицата и това поставя началото на нейната кариера.
„Имам голям късмет с професията си. Работила съм като лице на големи марки. Обичам да дефилирам, с работата си плащам сметките, тя ми помогна да завърша училище и ме направи финансово независима,” коментира топмоделът. „През повечето време работата беше изключително забавна. Нямам право да говоря против модната индустрия, при положение, че ми е дала толкова много. Въпреки всичко, преди няколко години реших, че не мога да мълча повече за системните злоупотреби, на които аз и колегите ми ставахме жертва.”
През 2010 г. Сара Зиф стана автор на документален филм, в който засне всички изживявания на моделите – и добрите, и лошите. В продължение на 5 години моделът носи със себе си видео камера, за да заснеме всичкото, което се случва зад завесата – над 300 часа запис. Историите, включващи сексуално насилие, не били редки. Един от моделите описва свой кастинг, в който един от най-известните фотографи я принудил да свали дрехите си като поискал от нея да го докосва „сексуално.”
Заснетият филм маркира повратна точка в историята на индустрията, като за пръв път показа практикуващите модели в друга светлина. Споделяйки възгледите си, момичетата разказват, че професията им често ги оставя без право на глас.
Наднормено кльощави деца
„Нашата бляскава индустрия провокира повърхностни коментари относно теглото и визията на моделите,” заявява Зиф. Широко преобладаващи са вижданията за свръх слабите момичета, разхождащи се по подиума. Тема-табу е фактът, че от дълго време насам индустрията разчита на детска работна сила, възползвайки се от тяхната неразвита още физика. Това не е просто заиграване с младостта. Тук става дума за малолетни деца".
„Едно 13-годишно момиченце може да бъде слабо по природа – нещо, към което една зряла жена не може и не трябва да се стреми,” твърди моделът режисьор. „Трябва да се запитаме дали това е нужно да се превръща в идеал. Защо трябва да се възхищаваме при вида на тези момичета, които са толкова малки, неопитни и наистина уязвими.”
Синдромът "Питър Пан"
В момента, в който пораснат и се появят първите признаци на зрялост, моделите биват принуждавани да преминат на екстремна диета за дълъг период от време, като в противен случай биват уволнени и заменяни с по-млади модели. Жените в този бранш никога всъщност не порасват, като това се превръща в послание към всички останали жени, с призив те никога да не остаряват.
Ейми Лемънс е модел, започнал своята кариера едва на 12, достигайки своя апогей на 14-годишна възраст, когато оглавява корицата на италианското издание на „Вог”. Три години по-късно обаче, тя започва да съзрява физически, като агент от Ню Йорк я съветва да започне да яде по една бисквита на ден. Нещо повече - ако това не помогне, да пробва с половин.
„Казваха ми да бъда анорексичка – плоска като дъска”, спомня си успелият модел.
Модната индустрия не поставя възрастови ограничения за това, кои модели могат да дефилират в дрехи за възрастни. Според Сара Зиф това не трябва да е така, като именно зрелите жени трябва да бъдат наемани за подобни случаи.
Колко доходен е всъщност занаятът?
Докато обикаляла по фестивали, говорейки за заснемането своя филм „Снимай ме”, Сара Зиф признава, че екранизацията се е превърнала в изповедалня. Моделите сами идвали да разкажат своите истории.
Оказва се, че професията, смятана от обществото за доходна, не предоставя на практикуващите занаята добри условия на работа, като много от тях признават че не изкарват космически суми. Някои от моделите споделят, че са пропилели живота си, за да спасят безскрупулни агенции. Други пък били принуждавани да позират голи, против желанията им.
В Ню Йорк много от дизайнерите плащали на своите лица с дрехи, а не с пари. Тази практика е незаконна, а един марков потник не може да покрие наема на младите момичета.
Изблик на недоволство
Моделите признават, че обичат работата си, но не и нечестните и незаконни сделки, които я съпровождат. По тази причина през февруари 2012, с подкрепата на Модния правен институт и Правния факултет във Фордам, Сара Зиф сформира „Сдружение на моделите” (Model Alliance), неправителствена организация в подкрепа на работещите в американската модна индустрия.
След неколкомесечен труд, срещайки се с редакторите на „Вог” и други 19 международни модни издания, алиансът прави малка крачка напред. Успява да издейства преустановяване на практиката да се назначават модели под 16-годишна възраст или такива, които имат хранителни разстройства. Организацията работи и за подобряване на финансовата прозрачност, както и против порочната практика моделите да бъдат снимани докато се преобличат.
„Пред нас има дълъг път. Работим за създаването на правна защита за децата модели в Америка. Искаме да се убедим, че е налице политика, която информира за съзнателното въвличане на моделите в проекти, включващи голота, както и такава, която предоставя на момичета достъп до добра и достъпна здравна грижа,” заявяват от организацията.
„Снимките на модели са навлезли в нашата култура. Ако сега започнем да призоваваме за фотографии на здрави тела, това може да се окаже в ущърб за бизнеса,” коментира Сара Зиф, като според нея модата е вид бягство от реалността и хората не искат да се затормозяват, докато разлистват списанията.
„Влиза в противоречие с целия блясък, ако започнеш да се чудиш дали това момиче е на 13, а в договора й има клауза, според която не може да натрупа повече от 2 сантиметра в областта на бедрата си. Това провокира въпроса: Не трябва ли тя да е на училище?”, пояснява Зиф.
За да се избегнат злоупотребите обаче, моделите трябва да бъдат видени през различна призма – не като дехуманизирани образи, а като човешки същества, заслужаващи същите правата, които притежават останалите работници. Според автора на филма „Снимай ме” ако моделите получат повече гласност, те могат да променят изцяло визията, с която сме свикнали днес.
