Какво знаем за най-изолираната страна в света и какво само си мислим че знаем? Какви хора са севернокорейците – отворени към света или без право даже да избират пердетата на дома си? Близо ли сме до ескалация на напрежението между КНДР и останалия свят? Въпроси, които не винаги имат еднозначен отговор. Срещаме ви с четирима българи, които са видели Северна Корея с очите си. Разказите им обаче са твърде различни.
Кое е факт и кое е фикция – преценете сами.
Такава Северна Корея по новините няма
Как въобще стигаш до Северна Корея? Оказва се, не е чак толкова трудно. Факт е, че посещенията минават през посолството в София, но в никакъв случай не са невъзможни. От България можеш да отпътуваш като турист.
Впечатленията на двама от българската група, посетили страната на голям фестивал в планината Пектусан, са отлични. Мая Бонева и Стоян Досев са настанени в хотел с изглед към града, храната определят като вкусна, а домакините – като гостоприемни.
Българите посещават културни и спортни мероприятия, емблематични сгради, както и нови технологични центрове. Споделят, че техните отговорници са знаели добре английски, отговаряли са на зададените въпроси, не са натрапвали присъствието си.
За журналистката от БНР Мая Бонева, посещението е чакано 39 години, защото преди 10 ноември само „благонадежните” успяват да отидат в братската в онези години страна.
„Характерно за корейския народ и на юг и на север е, че са страшно любезни, гостът е важен човек, трябва да е щастлив, доволен, трябва всичко да бъде направено за него, ние бяхме важни хора, събитието има важност за самочувствието им“ споделя Бонева.
Тя акцентира, че корейците са горди хора, смятат, че имат право да бъдат уважавани и ценени, а чувството на догонване е отчетливо. Въпреки всичко се усеща взаимното недоверие към външния свят
„Не изглеждаха потискани или уплашени, страшно учтиви, гостоприемни, хора като навсякъде другаде“, разказва 30-годишният ИТ специалист Стоян Досев. Той е категоричен, че през деня Пхенян може да е пуст, но вечер улиците се изпълват с хора, хапват и по ресторанти. Нощният живот обаче е най-вече за чужденците.
По собствен път
Друга основна тема, с която се свързва Северна Корея, са ядрените опити и възмущението на международната общност. Въпреки това, има хора, които не осъждат подобни актове на военна мощ. Един от тях е Людмил Костадинов, основател на българския кръжок на изучаване на идеологията за самостоятелно развитие на КНДР "Чучхе”.
Бил е в КНДР няколко пъти.
„Там не минават приказки за Големия брат, 16-та република, 51-ви щат” започва разказа си той. Според него има решителност да се воюва, ако се наложи, но е категоричен, че страната няма да предизвика първа.
"Техните ядрени опити са само шест, а петте ядрени държави са направили около 2000, това е чисто отбранителна мярка, тези ядрени опити са насочени срещу войната, а не срещу някой конкретен“ уточнява Костадинов.
Тезата му е подкрепена и от Стоян, който е смята, че корейците са горди с това, което са постигнали, дори са готови да се откажат от ядрените си оръжие, но ако и останалите държави го направят.
Според него ситуацията е нормална.
Спорен е въпросът дали санкциите ще пречупят страната. И Мая, и Людмил, и Стоян твърдят, че КНДР успява да се адаптира към ситуацията и даже да се развива само на база на собствените си възможности.
А дали всичко това не е само за пред чужденците?
Има и българи, които са се върнали от Северна Корея с впечатления от една различна държава – с по-малко блясък и повече мрак. Един от тях е преподавателят в специалност „Кореистика“ от Софийския университет доцент Яница Иванова. Тя посещава страната преди няколко години в рамките на академичен обмен.
Това, което я впечатлява най-много е контрастът, който е най-виден в столицата.
„Там улиците са чисти, прави, има затворени комплекси, оградени, със само един достъп до тях, където не ни беше позволено да влизаме, но успяхме. Гледката беше на мръсни деца в кал, които гонят кокошки. На фона на чистите улици виждаш и много западнали съоръжения“, илюстрира картината Яница.
Стряска я фактът, че дори тривиално решение като това да си смениш пердетата на прозореца, може да означава, че трябва да напуснеш града.
Тя определя Пхенян като „витрина“. Инвалиди и болни не се виждат, а за чужденците има стриктно определени магазини и ресторанти. Разделението важи дори за обществени сгради като басейни – не можеш като турист да отидеш там в който ден поискаш.
Мая, Людмил и Стоян не коментират темата – твърдят, че са ходили където са поискали, но просто нямало какво да правят сред обикновените севернокорейци, защото не знаят езика.
Някои от гледките отчетливо връщат Яница към социалистическия период в България. Става свидетел как има едни хора следят зорко минувачите по улиците, докато други им се оправдават, за това, че… не са си сложили значките с образа на лидера.
Мизерията и еднаквият постен асортимент в местните магазини също допълва спомените й. „Не ни позволяха да пазаруваме и в магазини, в които няма чейндж. Ако трябва – в универсалния магазин отиваш да си обмениш пари по официалния курс, който е 1 долар за 100 вона, но на черно един долар е 2500“ разяснява доцентът.
Но двойните стандарти далеч не са най-големият проблем на фона на големият брой бежанци от страната. За последните 5 години те са 30 000 – най-вече към Южна Корея. Данните са на организация, която подпомага престоят им и първоначалната адаптация.
Доцент Иванова разказва, че преклонението към лидера е толкова голямо, че единствено неговите книги се издават на луксозна хартия, а появилите се преди години медийни коментари, че всички са били задължени да скърбят по време на погребалната церемония на Ким Чен-ир, не са фантастика.
Войната не е чак толкова близо
Въпреки различните впечатления на четиримата българи, те се обединяват около тезата, че няма да се стигне до военен конфликт и здравият разум ще надделее или както завършва Мая: „Нещата, които видях построени и се строят, заслужават да бъдат обживени“.
Без съмнение, промяната може да се случи само отвътре, смятат сънародниците ни.
България е развивала силни връзки със Северна Корея още от времето на Корейската война. Едно от първите проявления е Българо-корейското дружество за приятелство, създадено е на 28 юли 1977 г. След промените спира дейността си, но през 1991 г. отново я възобновява в друг формат.
„Чучхе” пък се изучава у нас от 1992 г. до днес.
Автор: Косара Белниколова
Редакция и видео: Явор Николов
