Млечният път изобилства от подобни на Земята планети, които не са нито прекалено топли, нито твърде студени, за да има течна вода на тях, което би могло да говори за съществуването на живот на тях, сочи ново изследване.

Астрономи са изчислили, че една на всеки пет от всички милиарди звезди, подобни на Слънцето, в нашата галактика имат поне по една планета около тях, която е на такова разстояние, че водата на нея не е нито замразена, нито изсушена.

Откриването на броя на каменистите планети в тази зона, която позволява съществуването на вода, беше една от основните цели на мисията на телескопа Кеплер – да намери общия брой на „екзопланетите”, съществуващи извън Слънчевата система.

Последната такава оценка, базирана именно тези данни, е най-точната до момента – в нашата галактика има между 100 и 400 милиарда звезди.

„Какво означава това – когато погледнете към хилядите звезди в небето, най-близката подобна на Слънцето с планета с размера на Земята е вероятно на 12 светлинни години разстояние и може да бъде видяна с невъоръжено око. Това е невероятно”, заяви Ерик Петигура, който ръководи изследването, цитиран от „Индипендънт”.

Вече несъществуващият телескоп Кеплер, изстрелян в космоса през 2009 година, бе конструиран така, че да засича и най-малките промени в яркостта на звездите, създавани от преминаващите пред тях орбитални планети.

Учените докладваха за около 3000 „кандидата” за планети, обосновани със снимки на всеки 30 минути на близо 150 000 звезди. Много от тези планети са значително по-големи от Земята и на тях не може да съществуват вода и живот, подобно на газови гиганти като Юпитер и такива с разредена атмосфера като Нептун.

Изследователите са се фокусирали върху 42 000 звезди, които са подобни на Слънцето като размер и температура. Намерили са 603 планети, които обикалят в орбитата им, но само 10 от тях са на същото разстояние, на каквото е Земята от Слънцето – подходящо за съществуване на вода.

Твърде вероятно е много от откритите планети в проучването все още да не са подходящи за живот, макар че попадат в „обитаемата зона”. Марс и Венера, например, не са обитаеми, въпреки че течна вода е съществувала на тях преди време.

Учените обобщават, че въпреки събраните данни към момента никой не знае с точност броя на потенциално обитаемите планети.