Мигел Диас-Канел е новият президент на Куба. За първи път от 1959 година насам държавният глава не е от фамилията Кастро.
За кандидатурата на Диас-Канел гласуваха 603 от 604 депутати. Според кубинската конституция председателят на Държавния съвет е едновременно глава на държавата и правителството. Той се избира за срок от 5 години.
Досегашният вицепрезидент беше единственият кандидат да наследи Раул Кастро начело на страната.
Раул беше президент два мандата в продължение на 10 години. Преди него неоспорим лидер на Куба беше Фидел Кастро. Мигел Диас-Канел е и първият държавен глава на Куба, роден след революцията. Той е инженер по образование, но през целия си живот е бил партиен функционер.
Кой е Мигел Диас-Канел?
Инженер по електроника по образование, Диас-Канел често изглежда повече в крак с времето от по-възрастните си носещи униформи "каки" предшественици – Раул и брат му Фидел, които управляваха карибския остров през последните шест десетилетия, пише Ройтерс.
Като млад провинциален партиен ръководител, Диас-Канел отхвърлил партийната праволинейност, като подкрепил културен център, свързан с ЛГБТ-движението, слушал рок музика и носел дълга коса.
На национално равнище Диас-Канел призовава за по-критично отразяване на събитията от държавните медии и по-широк достъп до интернет в едно от най-слабо свързаните с нета общества.
Често той идва на събрания с таблет.
Според анализатори обаче, в последна сметка изглежда, че Диас-Канел е консенсусен кандидат, избран от Кастро, и е спечелил доверие, проправяйки си път в йерархията в продължение на три десетилетия и придържайки се към партийната линия по ключови политически и икономически въпроси.
Неотдавнашните му публични изказвания наблягат на необходимостта от приемственост и борба с империализма – предизвикателно и изтъркано послание, в момент на подновено напрежение между Куба и САЩ след встъпването в длъжност на президента Доналд Тръмп, добавя Ройтерс.
"Има причини да се очаква, че той ще бъде по-гъвкав, по-модерен", казва Артуро Лопес-Леви, бивш кубински правителствен анализатор, израснал в родния град на Диас-Канел - Санта Клара и в момента преподавател в Тексаския университет. Той допълва:"Но няма основания да се смята, че ще бъде реформатор, нито да се предполага, че ще загърби еднопартийната система или ще спре да дава предимство на държавния сектор пред частния".
До голяма степен политическите възгледи на Диас-Канел остават загадка. Политическата агитация е забранена в Куба и Диас-Канел избягва показността, провалила кариерите на други претенденти през годините.
Мнозина кубинци, разочаровани от бавния темп на подобряването на икономиката при Кастро, се надяват, че Диас-Канел просто чака благоприятния момент, за да поеме "командването на парада".
Въпреки това неговото поле за маневриране ще бъде ограничено, тъй като Комунистическата партия остава водеща политическа сила и ще бъде ръководена от Кастро до 2021 г. На страната на Кастро в партийната върхушка ще бъде неговият революционен съратник от старата гвардия, 87-годишният Хосе Рамон Мачадо Вентура.
Някои членове на малката кубинската дисидентска общност, които според правителството работят за САЩ, за да го дестабилизират, осъдиха президентството на Диас-Канел, още преди да е започнало, с думите, че то е продължение на предишното.
Един от противниците му, Илдебрандо Чавиано, го нарече "господин Никой" без политика, допълвайки, че дългогодишното управление на Фидел Кастро е създало поколение от последователи, а не от лидери. Фидел Кастро официално предаде управлението на брат си през 2008 г. и почина през 2016 г.
Човекът на Раул Кастро
Личността на Диас-Канел е държана в сянка, откакто влезе в националното управление преди девет години, но жители на родната му провинция Виля Клара го хвалят като симпатичен, дружелюбен "човек от народа", който умее да си върши работата.
Той израства в скромна едноетажна къща с фасада с олющена мазилка. Местни хора казват, че това е бил един от най-проблемните квартали на провинциалната столица, Санта Клара.
Блестящ ученик, според негов бивш учител, той преподава в университета преди началото на политическата си кариера и става партиен ръководител във Виля Клара през икономическата криза в Куба от 90-те години, последвала разпада на основния й съюзник, Съветския съюз.
Поради недостига на горива той отива на работа с колело, облечен в шорти, вместо да се вози със съветска "Лада" като другите партийни лидери.
"Близостта му с гражданите бе негова запазена марка", казва 69-годишният Рамон Силверио, собственик на културния център "Ел Мехунхе" (коктейл, смес), където има лесбийски, гей, бисексуални и трансджендър (ЛГБТ) прояви.
Силверио хвали Диас-Канел за подкрепата на "Ел Мехунхе", във време, когато хомофобията бе нещо обичайно в партията.
Почитател на културата, Диас-Канел водел двете си деца от първия брак на младежките прояви и вечер самият той танцувал там.
Той работел извънредно, правел изненадващи проверки на държавни компании, за да се бори с корупцията и си спечелил прозвището "Диас и ноче" – игра на думи с неговото име и телевизионния криминален сериал "Ден и нощ".
През 2003 г. Диас-Канел е преместен на длъжност партиен ръководител на провинция Олгин, център на процъфтяващия кубински туристически сектор и на чуждестранните инвестиции. През 2009 г. той бе извикан в Хавана, за да стане министър на висшето образование. През 2013 г. Кастро го направи своя "дясна ръка" и похвали "непоколебимата му идеологическа твърдост".
"Той е човекът, на когото Раул има доверие, и това му печели уважението на военните и старата революционна гвардия", казва Карлос Алсугарай, пенсиониран кубински дипломат.
Диас-Канел е замествал Кастро при важни политически прояви, приемал е чужди държавници и е пътувал в чужбина от името на правителството.
Твърдолинейни възгледи във видео
Миналата година изтекло видео от закрито събрание показва Диас-Канел, който изразява твърдолинейни възгледи към независимите медии, дисидентите и западните посолства. Това разочарова мнозина кубинци, които се надяваха, че той ще бъде реформатор.
Но някои анализатори казват, че това е по-скоро доказателство за политическата ловкост на Диас-Канел, отколкото за политическите му възгледи, тъй като се е налагало да успокои партийните хардлайнери, изплашени от смъртта на Фидел Кастро и избора на Тръмп.
Тръмп хвърли сянка върху разведряването, договорено през 2014 г. между Раул Кастро и бившия американски президент Барак Обама.
Тази ловкост ще бъде от ключово значение, ако Диас-Канел иска да направи промени в начертания от Кастро път, достатъчни да направят кубинския социализъм устойчив, но не толкова големи, че да разрушат системата.
"Новият президент ще трябва да създаде нов политически консенсус, какъвто няма да наследи", казва Рафаел Ернандес, редактор на списание "Темас", което е свързано с министерството на културата, но заема реформаторски позиции. Той допълва: "До два-три месеца хората ще се питат защо животът им не се е подобрил".
Сара Марш и Нелсън Акоста от Ройтерс
