След 18 години като лидер на Християндемократическия съюз Ангела Меркел обяви, че се оттегля от председателския пост. Четвъртият й мандат ще бъде и нейният последен като канцлер на ФРГ.

Тя отново се качи на сцената в централата „Аденауер” на Християндемократически съюз. Застана пред камерите и говори точно 10 минути – за „горчивата загуба” на гласове на местните избори в провинция Хесен, за загубата на доверие към управляващите и „неприемливия образ на правителството, за „работната култура” в кабинета, за политическата и за управленска отговорност . 

Меркел попита риторично: „Какъв може да бъде моят личен принос, в сегашната ситуация, за нашата страна и за моята партия?!”

От 18 години Ангела Меркел е лидер на ХДС, а от 14 години е и федерален канцлер. На парламентарните избори през 2013 г. партията й постигна най-добрият резултат от години, защото като канцлер Меркел успя да овладее финансовата криза в Европа. А на изборите през 2017 г. – най-слабият  в историята на партията, заради миграционната й политика като канцлер.

„Аз не съм родена като канцлер. И никога не забравих това.”

Меркел няколко пъти се разписа в новата политическа история на Германия- като първата жена лидер в партията си, източногерманка, и като първата жена-федерален канцлер. 

Решението й да се оттегли е очаквано, а сигналите идват от месеци.

Меркел дълго мълча, преди да обяви, че за четвърти път ще се кандидатира за канцлер. Направи го на фона на незатихващия конфликт в Украйна и бежанския поток към Европа, опита за преврат в Турция, брекзит и само дни след като Доналд Тръмп спечели президентските избори в САЩ. Още тогава през ноември 2016 г. тя вече беше най-обичаният и най-мразеният лидер в Европа. Още тогава Меркел намекна, че може би това ще бъде последната й битка за канцлерския пост.

Изборната нощ през септември 2017 г. предупредели трудни политически преговори за нов кабинет. В политическа история на ФРГ бе постигнат нов рекорд – шест месеца преговори за съставяне на правителство.  Желаната коалиция „Ямайка” (между християндемократи, либерали и зелени) се провали. Така  Меркел се наложи отново да управлява в „Голяма коалиция” със социалдемократите с цената на трудни компромиси.

Четвъртият й мандат не тръгна добре. В първите месеци на управление доминираха крамоли в коалицията и чести сблъсъци с дългогодишния съюзник – Християнсоциалния съюз. Доскорошният председател на баварската партия Хорст Зеехофер постави ултиматум на Меркел заради политиката за даване на убежище  и се заигра с бъдещото на коалицията. Позициите между двамата се сблъскаха и по скандала с шефа на контраразузнаването.

Надиграването в коалицията прехвърли много гласове към други партии. Зелените печелят нови привърженици , а крайнодясната „Алтернатива за Германия” след изборите в Хесен вече е представена във всички местни парламенти.

В партията си Меркел винаги е имала критици, но през последните месеци получава повече сигнали. Един от най-приближените й  – дългогодишният председател на парламентарната група на ХДС Фолкер Каудер, изненадващо за самата Меркел бе сменен преди месец. А това бе важен знак от партията към канцлерката за управленските решения.

Оттеглянето на Ангела Меркел е обмислено. Казва, че го е взела още през лятото, а сега е моментът за „новата страница”. Всъщност представи план-стратегия. Меркел предава председателското място, но е готова да изкара мандата си докрай. Едва ли я блазни фактът, че така ще стане най-дълго управляващият канцлер във федералната република. Ако Меркел сега се оттегли от поста канцлер, в Германия ще има сериозна политическа криза. Предсрочни избори в момента не са особено желани и от партиите заради краткото време, а и заради все още не запълнените партийни каси.

Меркел няма да се кандидатира отново нито за канцлер, нито за депутат, нито за какъвто и да е политически пост. Но решението й е знак за политическа и управленска отговорност, който ще раздвижи християндемократите. Първият им тест е европейският вот догодина.