Италианският премиер-технократ Марио Монти е наясно, че меденият месец приключва и най-тежките политически изпитания за неговото правителство започват тепърва.

Противоречивият план за реформа на пазара на труда на министър-председателя, на който се противопоставят профсъюзите и лявоцентристката Демократическа партия, трябва да бъде финализиран днес, за да бъде внесен в парламента. А там оцеляването на експертния кабинет на „Супер Марио”* зависи от политическата подкрепа на не една партия.

В своя статия „Файненшъл таймс” цитира изказване на високопоставен представител на екипа на Монти, което охарактеризира доста красноречиво ситуацията в Рим: „Имахме едни невероятни 100 дни. Хората бяха толкова щастливи да се отърват от Берлускони и да видят как доверието в Италия се завръща. Това обаче приключи.”

Икономиите вече бъркат в джоба на италианеца

Пълният ефект на приетия през декември план за икономии на стойност 30 млрд. евро започва да се усеща с влизането в сила на по-високите данъци, изострен от поскъпналите горива и набъбналите сметки за комунални услуги. На фона на това прогнозата за спад от едва 0,4% в БВП на Италия тази година изглежда нереалистично оптимистична.

Снимка: Архив, БГНЕС
Снимка: БГНЕС

В резултат общественото одобрение за правителството спада. Обезпокоителна за сеньор Монти е и неохотата на чуждестранните инвеститори да купуват италиански държавни бонове.

И както самият премиер предупреди миналия месец, остава валидна и заплахата Италия да се „зарази” от Испания, където правителството на Мариано Рахой не успя да задоволи очакванията на инвеститорите.

Монти - между чука и наковалнята

Натискът отдясно също се засилва - във вторник работодателското лоби „Конфиндустрия” призова „Супер Марио” да покаже характер и да не се поддава на призивите на левицата да се откаже от промените, които ще позволят на бизнеса да съкращава работници по-лесно.

Първо стабилност, после реформи

От азиатската визита на Монти обаче стана ясно, че инвеститорите не се интересуват толкова дали неговият кабинет ще прокара трудовите реформи, а от това Италия да постигне политическа стабилност в краткосрочен план.

Това може да даде на премиера известно пространство за маневра по конкретните текстове, засягащи наемането и освобождаването на работници и служители, без да рискува разединение сред подкрепящите го парламентарни сили.

* Прякора „Супер Марио” Монти получава по времето, когато е комисар за вътрешния пазар и финансовите услуги в Еврокомисията на Жак Сантер (1994 – 1999 г.).