18 ноември 1978 г. В гъстата джунгла на южноамериканската държава Гвиана светът става свидетел на една от най-големите човешки трагедии на ХХ век. В изолираното селище Джоунстаун загиват 918 души, сред тях 304 деца. Случаят остава в историята като „клането в Джоунстаун“ — масово убийство-самоубийство, организирано от религиозния лидер Джим Джоунс и неговата организация People’s Temple.
5 октомври 1994 г. 50 жертви, намерени в две изоставени ферми в кантона Фрибург, Швейцария. Разкрито е съществуването на малко известна секта: Орденът на Слънчевия храм. Това е само началото на поредица от бъдещи колективни самоубийства и на една мистерия, която никога не е напълно изяснена.
26 март 1997 г. в едно имение в предградието Ранчо Санта Фе (в околностите на Сан Диего, Калифорния) 39 активни членове на групата "Райските порти", включително и лидерът Маршал Атуайт, са намерени мъртви след организирано самоубийство.
2 февруари 2026 г. Шестима души са открити мъртви в планините на Западна България при случай, белязан от противоречиви разкази и мистериозни обстоятелства. Пет тела на мъже и тялото на 15-годишно момче - всички те приживе свързани в една общност, занимаваща се с обследване на пещери, изучаване и опазване на природата, както и странни духовни практики, с възможна сексуална експлоатация на деца. Основната версия - убийство и самоубийство? Мотивите - неясни.
Къде е истината за този безпрецедентен случай у нас и къде се нарежда той в историята на скритите религиозните общества с фатален край.
Джоунстаун: най-голямото масово самоубийство в съвременната история
През 1955 г. Джим Джоунс основава People’s Temple в Индиана. В началото той изглежда като харизматичен проповедник с прогресивни идеи. Проповядва расово равенство в период, когато Америка все още е дълбоко разделена. Църквата му привлича хиляди последователи, включително много афроамериканци, които виждат в него защитник на социалната справедливост. Джоунс организира социални програми, подпомага бедни семейства и изгражда образ на духовен водач с кауза.
С времето обаче идеализмът започва да отстъпва място на авторитаризъм. Джоунс става все по-контролиращ, изисква пълна преданост и постепенно изгражда култ към собствената си личност. Започва да твърди, че е божествена фигура, способна да лекува и да пророкува. Членовете на общността са подложени на психологически натиск, публични унижения и постоянен контрол. Критиките от външния свят се представят като доказателство за заговор срещу организацията.
Под натиска на негативна медийна кампания и обвинения в злоупотреби, Джоунс взема решение да премести общността извън Съединените щати. През 1974 г. той закупува земя в Гвиана — англоговоряща държава в Южна Америка — и започва изграждането на „Народен земеделски проект“, по-известен като Джоунстаун. Представен е като утопична социалистическа комуна, свободна от расизъм, капитализъм и държавна намеса.
До 1977–1978 г. повече от 900 души живеят в изолираната общност. Реалността обаче се оказва далеч от обещанията. Жителите работят изтощително по цял ден в тропическа жега. Храната е оскъдна. Паспортите са конфискувани. Въоръжена охрана следи периметъра. По високоговорители непрекъснато звучат речи на Джоунс, който предупреждава за надвиснала заплаха от САЩ. Провеждат се т.нар. „Бели нощи“ — репетиции за масово самоубийство, при които на хората се дава напитка, за която им се казва, че е отровна. По-късно се оказва, че това са били тестове за лоялност.
През ноември 1978 г. в Джоунстаун пристига американският конгресмен Лео Райън, придружен от журналисти и роднини на членове на общността. Те разследват сигнали, че хора са задържани против волята си. По време на посещението няколко души изразяват желание да напуснат. На 18 ноември, когато групата се отправя към близкото летище в Порт Кайтума, въоръжени членове на People’s Temple откриват огън. Убити са Лео Райън, трима журналисти и един бивш член на сектата. Това е единственият случай в историята, при който действащ американски конгресмен е убит при изпълнение на служебните си задължения.
Новината за стрелбата достига до Джоунстаун. Малко след това Джим Джоунс събира всички в централния павилион. Запис от събранието, известен днес като „Death Tape“, документира последните му думи. Той говори за „революционно самоубийство“ — според него акт на достойнство срещу враждебния свят. На присъстващите е раздадена напитка, смесена с цианид и успокоителни. Често се споменава марката Kool-Aid, но реално използваният продукт е Flavor Aid. Първо са отровени децата, след това възрастните. Някои изследвания показват, че част от хората са били принудени или инжектирани насилствено.
В рамките на часове 918 души умират. Телата са открити подредени едно до друго. Джим Джоунс е намерен с огнестрелна рана в главата — предполагаемо самоубийство.
Дали става дума за доброволно масово самоубийство или за масово убийство остава предмет на дебат. Децата очевидно не са могли да направят избор. Някои възрастни вероятно са действали под силен натиск или заплаха. Поради това много историци използват термина „масово убийство–самоубийство“.
Трагедията предизвиква огромен шок в Съединените щати и по света. До 11 септември 2001 г. това е най-голямата загуба на цивилни американски животи при умишлен инцидент. Изразът „Don’t drink the Kool-Aid“ навлиза в популярната култура като предупреждение срещу сляпото следване на лидер или идеология.
Почти половин век по-късно трагедията продължава да бъде обект на изследвания и анализи, напомняйки колко тънка може да бъде границата между вярата и фанатизма.
Масови самоубийства на Ордена на Слънчевия храм: случай, който никога не беше разкрит
На 5 октомври 1994 г. около четиридесет жертви – мъже, жени и деца – са открити мъртви в две изоставени ферми в кантона Фрибург, Швейцария. Разследващите бързо стигат до извода, че става дума за сектантско колективно самоубийство. Сектата: Орденът на Слънчевия храм. Архивите свидетелстват за шока от онова време след откриването на първото клане и за продължителното разследване, започнато с цел да се установи истината за тези подозрителни смъртни случаи.
Архивният материал в началото на статията е репортаж, излъчен в обедната емисия на Antenne 2 в деня на трагедията, няколко часа след откриването на телата. Във въведението си Даниел Билалиан все още се колебае за точното име на сектата, наричайки я „сектата на слънцето“. На място Ан Понсине съобщава първите констатации на пожарникарите, извикани заради пожар. Много бързо става ясно, че в тази изолирана ферма е извършено истинско клане.
Кадрите с изнасянето на телата в бели чували са поразителни. Журналистката обяснява, че някои от жертвите са били задушени с найлонови торби, други – убити с изстрел в главата. Фермата е била подпалена с няколко туби бензин. Разследващите вече предполагат, че касапницата е дело на секта, като се опират и на облеклото на някои от жертвите – носели „наметала със символи на гърба“. Според журналистката сектата се е наричала „Кръстът и розата“, а жертвите са били швейцарци, французи и канадци.
Днес е известно, че Орденът на Слънчевия храм (ОСТ) е основан през 1984 г. под името Международен рицарски орден на слънчевата традиция. Това е неотамплиерска езотерична група, създадена в Женева от Люк Журе и Жо ди Мамбро, съответно на 70 и 46 години по време на трагедията. Целта им била да се подготвят за Апокалипсиса чрез „преселване“ на друга планета.
Двамата се срещат в началото на 80-те години в Швейцария. И двамата се движат в среди на крайната десница и езотерични кръгове. Французинът Жо ди Мамбро, бивш компрометиран бижутер, се представя като показна личност със златни гривни и разкопчани ризи, заявявайки силен интерес към езотериката и самопровъзгласявайки се за „вестител от отвъдното“. През 70-те години създава Център за подготовка за Новата ера (CPAN), малка общност във ферма на френско-швейцарската граница, а след това и фондацията Golden Way, където среща Журе.
Белгиецът Люк Журе притежава всички качества на типичен гуру: бивш учител по физическо и лекар акушер по образование, увлечен по източните философии и харизматичен. Той става главният вербовчик на ОСТ.
Сектата достига до 600 последователи, сред които и много швейцарски общественици. Организират събирания във фермата в Шейри (кантон Фрибург) или в хижа в Салван (Вале). В последната има светилище с крипта в мазето. Там се пеят песни, медитира се, а всеки си тръгва с уроци за изучаване.
От 1993 г. гурутата започват да говорят за Апокалипсиса и за мистериозен „Глобален план“, за който издавали „паспорт за астрала“. Дестинацията: Сириус – най-ярката звезда в съзвездието Голямо куче, на 8,6 светлинни години от Земята. По това време започват и първите напускания на сектата. За останалите „голямото пътуване“ скоро щяло да настъпи.
На 4 октомври 1994 г. в Морин Хайтс, Квебек, са открити пет овъглени тела в сграда на 100 км от Монреал. На следващия ден – в Швейцария: 23 тела в хижа в Шейри (10 мъже, 12 жени и едно дете) и още 25 в Салван, сред които 6 деца. Сред жертвите са идентифицирани и Ди Мамбро и Журе. Трите пожара отнемат живота на общо 53 души.
До телата са намерени кутии с медикаменти – приспивателни и опиоиди. До по-малките деца – плюшени играчки и бонбони. Въпреки че някои имат вързани ръце, изглежда не са оказали съпротива – телата са подредени във формата на звезда.
На 16 декември 1995 г. в Сен-Пиер-дьо-Шерен (Изер), Франция, са открити 16 нови тела, включително три деца, също подредени във формата на звезда. Подозренията се насочват към трети човек – френско-швейцарския диригент Мишел Табашник, близък до Ди Мамбро.
През март 1996 г. журналисти намират забравени касети в една от швейцарските хижи. Те съдържат разговори между основните действащи лица дни преди смъртта им. Записите доказват психическа манипулация на последователите.
На 22 март 1997 г. в Сен-Казимир, Квебек, петима души са намерени мъртви по същия сценарий. За първи път има оцелели – трима тийнейджъри, които убеждават родителите си да ги пощадят.
Мишел Табашник е съден през 2001 г., но е оправдан. През 2003 г. делото е подновено по инициатива на Ален Вюарне, който твърди, че става дума за убийства, прикрити като самоубийства. Втората му оправдателна присъда е през декември 2006 г.
Нищо не успява да потвърди тезата за убийства, нито да разкрие окончателно мистерията около самоубийствата на Ордена на "Слънчевия храм".
Райските порти (Heaven’s Gate) — Секта, която потресе света
„Райските порти“ (на английски Heaven’s Gate) e религиозна група с характер на култ, основана в САЩ през 1974 г. от Маршал Атуайт (Marshall Applewhite) и Бони Нетелс (Bonnie Nettles). Те преследват радикални и извънземни идеи, в които човешкото тяло се възприема като „контейнер“ и целта е да се достигне „Следващото ниво“ на съществуване, чрез освобождаване от физическата форма.
Групата е смес от християнски милениализъм, новоезичество и уфология (вяра в извънземни), а учението й привлича хора, които търсят духовна идентичност и принадлежност извън традиционните религии.
Основните вярвания на Heaven’s Gate включват:
- Че човешкият живот е само временен „контейнер“ за душата.
- Че след смъртта може да се достигне по-високо ниво на съществуване.
- Че това „следващо ниво“ е свързано с извънземни и космически пътувания.
- Членовете приемали, че чрез „напускане на телата си“ ще се качат на „космически кораб“ и ще живеят на по-високо измерение.
- Идеите били подкрепяни от силна дисциплина и откъсване от външния свят.
На 26 март 1997 г. в едно имение в предградието Ранчо Санта Фе (в околностите на Сан Диего, Калифорния) 39 активни членове на групата, включително и лидерът Маршал Атуайт, са намерени мъртви след организирано самоубийство.
Те вярвали, че в този момент след преминаването на кометата Хейл-Боп (Hale-Bopp) зад Земята, близо до нея се е появил „космически кораб“, който чака да ги „повдигне“ към следващото ниво на съществуване. Членовете били облечени в еднакви тъмни дрехи и спортни обувки Nike, а в джобовете им били намерени лични вещи, включително снимки и дребни пари — нещо, което подчертава, че те са вярвали, че това е пътуване, а не край на живота.
Heaven’s Gate често е определяна от учени и критични анализатори като ново религиозно движение или култ, защото: Поддържа силен контрол над членовете, изисква пълна преданост на лидерите и идеите, създава изолация от обществото. Учението включва мистични интерпретации и екстремни вярвания, които водят до крайни действия.
След откриването на телата правоприлагащите органи и медиите в САЩ обръщат огромно внимание на случая, който става символ на опасностите от култове и крайни религиозни движения.
„Райските порти“ остават едно от най-обсъжданите имена, когато се говори за религиозни култове, които завършват с масово самоубийство, редом с други случаи като Джоунстаун.
Сектата "Клонка Давидова": всичко започва с един българин
„Клонка Давидова“ (англ. Branch Davidians) е религиозна организация / сектантско движение; група, която се отделя от адвентисткото течение и развива свои специфични вярвания, базирани на апокалиптични интерпретации на Библията.
Терминът „секта“ често се използва в публицистичен контекст, но от академична гледна точка това е ново религиозно движение, което е частично произлязло от Адвайентистката църква и има свои учения за края на света и библейската пророческа роля.
Корените на движението водят към Виктор Хутев, български емигрант и член на Църквата на адвентистите от седмия ден, който още през 1929 г. започва да публикува свои трактати със собствени библейски интерпретации, озаглавени Shepherd’s Rod (“Стадо от пръчки”).
Хутев и последователите му са изключени от официалната адвентистка общност и през 1935 г. създават първата общност край Waco, Тексас. През 1950–те и 60–те движения, ръководени от Бен Роден и по-късно от Лоис Роден, развиват и систематизират ученията, които водят към оформянето на „Клонката Давидова“ като отделна общност с център около комплекса Mount Carmel край Waco, Тексас, пише енциклопедия "Британика".
Последователите живеели в комуна с интензивно изучаване на Библията, молитви и подготовка за предстоящите събития.
Обсадата в Уейко, известна също като клането в Уейко, е обсадата от страна на федералните власти на САЩ и на служители на правоприлагащите органи на щата Тексас на комплекс, принадлежащ на религиозната секта „Клонка Давидова“, между 28 февруари и 19 април 1993 г.
„Клонка Давидова“, водени от Дейвид Кореш, имали щаб в ранчото Mount Carmel Center в некорпорираната част на окръг Макленън, Тексас, на 21 километра североизточно от Уейко. Подозирайки групата, че складира незаконни оръжия, Бюрото за алкохол, тютюн и оръжие (ATF) получава заповед за претърсване на комплекса и заповеди за арест на Кореш и няколко от членовете на групата.
ATF е планирало внезапен дневен рейд на ранчото, за да изпълни тези заповеди. Предимството на изненадата било изгубено, когато местен репортер, информиран за рейда, попитал пощальон от US Postal Service за упътвания — оказало се, че пощальонът е зет на Кореш. В резултат членовете на групата били напълно въоръжени и подготвени; когато ATF започва рейда, избухва интензивна престрелка, при която загиват четирима агенти на ATF и шестима членове на „Клонка Давидова“. След влизането на ATF в комплекса и неспособността им да изпълнят заповедта за претърсване, ФБР започва обсада, по време на която се провеждат преговори между страните в опит да се достигне компромис.
След 51 дни, на 19 април 1993 г., ФБР предприема атака със сълзотворен газ CS (tear gas), опитвайки се да принуди членовете на „Клонка Давидова“ да напуснат сградите на комплекса. Малко след това Mount Carmel Center е обхванат от пламъци. Пожарът и реакцията на групата към последната атака довеждат до смъртта на 76 членове на „Клонка Давидова“, включително между 20 и 28 деца и Кореш.
Събитията около обсадата и атаката, особено произходът на пожара, се оспорват от различни източници. Доклади на Министерството на правосъдието от октомври 1993 г. и юли 2000 г. заключават, че макар ФБР да е използвало запалителни контейнери със сълзотворен газ CS, пожарът е бил предизвикан от членовете на „Клонка Давидова“. Като доказателство се посочват аудиозаписи на конкретни разговори между Кореш и други относно изливане на допълнително гориво върху купчини сено в момента, когато пожарите започват, както и въздушни видеозаписи, показващи поне три едновременни огнища на запалване на различни места в комплекса.
Шоко Асахара - един от най‑шокиращите терористични актове в съвременната история
Шоко Асахара (оригинално име Мацумото Чизуо) е роден на 2 март 1955 г. в префектура Кумамото, Япония. Той е японски религиозен водач и основател на нова религиозна организация, позната като Aum Shinrikyo („Върховна Истина“, по‑късно преименувана на Aleph).
Асахара е частично сляп от детство (глаукома) и завършва специализирано училище за незрящи. След изпускане на медицински университет и кратки занимания с китайска медицина, открива аптека, която обаче фалира след присъди за измама с фалшиви лекарства през 1982 г.
През 1984 г. Асахара основава Aum Shinrikyo, първоначално като духовна и йога група, съчетаваща елементи от будизъм, хиндуизъм, християнство и апокалиптични учения. С времето групата се превръща в силно авторитарна, със своя глава, който се самообявява за „Свещен папа“, „Спасител на страната“ и „Христос на Токио“.
Целта му става не просто духовно учение, а апокалиптична визия, според която само вярващите в Aum ще оцелеят предстоящия край на света.
Под ръководството на Асахара групата става все по‑екстремна. Членовете започват да събират оръжие, да разработват химически и биологични агенти (включително сарин и VX) и да използват насилие срещу „враговете“ на култа.
Най‑известният и ужасяващ акт, свързан с Асахара, е координираната химическа атака в метрото на Токио. На сутринта на 20 март 1995 г. няколко членове на Aum освободиха сарин на пет влака в пиков час. Това доведе до: 13 души убити Над 6 000 ранени. Масова паника и шок в японската столица. Атаката е считана за един от най‑лошите терористични актове с химическо оръжие в историята.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
