Марсело Илиев извървя пътя от Монтана до Кеймбридж, а съдбата му е като разказ за сбъдната мечта. Тръгва преди четири години от гетото в северозападния български град, а скоро завършва престижното учебно заведение. Във „Важното, казано на глас“ по bTV радио разказа, че пътят е дълъг, а усилията, които е трябвало да положи, не са малко.
Животът му не е лесен, защото таксата за обучение е голяма, а животът е скъп. Всичко, което правя, го правя, защото искам да успея и да се развивам, правя много жертви и ще продължавам да правя, разказа Марсело. Той не се е прибирал у нас повече от година и близките му липсват, но в момента няма как да си позволи да пътува до България.
„Най-голямата жертва е да съм далеч от близките, тук съм напълно сам. Това за мен най-много боли, тъй като аз имам много силна връзка с хората около мен, със семейството, с приятелите най-вече”.
Марсело не се притеснява, че е от ромски произход и се радва, че може да послужи за пример. Надява се да промени представата за ромите. Признава обаче, че образованието все още не е ценност за много хора от етноса, но мисли, че и това може да се промени.
Дали вижда път назад към България? Каквото и да става, България е на първо място, казва Марсело.
"Имам много специфична и много силна връзка както със семейството, така и с родината, така че каквото и да става, България ми е на първо място. Макар че пътят, който съм поел, изисква много пътувания, искам да се занимавам с моден дизайн, и не виждам как бих се застоял на едно място при дълги графици, пътувания, шоута, дори в момента ми е супер натоварено, макар че все още не съм напълно моден дизайнер, а все още в колеж, но България си остава на първо място".
