Непоклатимото вярване, че един човек може да промени курса на историята към по-добро. Това е животът на Нелсън Мандела, пише главният чуждестранен кореспондент на британския „Дейли Телеграф” Дейвид Блеър в статия, посветена на починалия снощи борец срещу апартейда в ЮАР.

В разделената Южна Африка Мандела спечели любовта на почти всички свои сънародници. Той може би се превърна в единствения глобален герой на днешно време.

Мандела разбра, че апартейдът, който помрачи Южна Африка в първите 75 години от неговия живот, няма да бъде победен с партизанска война, революция или народно въстание. В различни периоди той извеждаше на преден план всяко едно от тях, но в самотата на своята затворническа килия той видя, че апартейдът е израз на слабостта и несигурността на белите южноафриканци като цяло и на африканците в частност.

Мандела осъзна, че страхът, за разлика от расизма, стои зад опозицията срещу управление на черното мнозинство. Ключът за избавянето на Южна Африка от извратения абсурдност на расовата сегрегация беше, заключи той, да убеди белите, че демокрацията е в техен интерес толкова и в интереса на черното мнозинство и да им покаже, че ще бъдат в безопасност и без апартейда.

Затова Мандела се приготви да „убие” апартейда чрез убеждение и помирение.

„Научих”, написа той в мемоарите си, „че да унижиш друг човек е да го накараш да страда. Затова се стремях да победя опонентите си, без да ги обезчестявам”. Победата над апартейда, без да бъде унижено бялото население на Южна Африка, е и най-върховото постижение на Мандела.

Днес малко могат да си спомнят колко илюзорна изглеждаше перспективата на този път. Проучване на общественото мнение от 1985 година показа, че 70% от южноафриканците очакват гражданска война. По време на тази тъмна ера, когато Питер Бота – последният от съпротивляващите се африкански лидери, държеше абсолютната власт, селищата, населени предимно с чернокожи, бяха в пламъци и стотици хиляди просто гласуваха с единия крак към емиграцията.

В крайна сметка, Бота настоя, че апартейдът ще продължи за неизвестно дълго време, а с Мандела зад решетките южноафриканците започнаха да се страхуват, че страната им върви към бездната на расовия конфликт.

„Няма да поемем по пътя на абдикацията и националното самоубийство. Не ни притискайте твърде много”, предупреди Бота в скандалната си реч „Да прекосиш Рубикон” през 1985 година.

И все пак, девет години по-късно апартейдът беше изпратен в историята. Мандела стана първият чернокож президент, Южна Африка се превърна в демократичната „Нация на дъгата”, а Бота се оттегли. И всичко това се случи без гражданска война.

Това мирно налагане на демокрацията бе монументът на Мандела. Той беше ключ към всичко. Мандела беше незаменимият човек за Южна Африка, спасявайки страната си от потъване в този конфликт.

„Никога, никога и никога повече тази прекрасна земя няма да бъде потискана от противопоставянето на хората един срещу друг”, каза той в речта си на церемонията по стъпването си в длъжност.

Тези думи все още звучат в ушите на милиони южноафриканци. Дълбоко в себе си те знаят, че страната им е свободна заради това, че един човек, наречен Нелсън Мандела, е живял някога.