„Преди силите на САЩ да пристигнат тук, в планините на източен Афганистан, инструментите на войната са били предимно първобитни: наблюдателни постове от печена глина и остаряващи автомати „Калашников”. Американската инвазия донесе със себе си бляскавият арсенал на технологиите от ХХІ век, включително модерни хеликоптери, които могат да се движат из опасния релеф.”

С тези думи започва репортажът на журналиста от вестник „Вашингтон Пост” Кевин Сайф, посветен на ефектите от започналото вече изтегляне на западните войски от страната.

„С напредването на американското изтегляне, небето се изпразва от чуждия апарат, който поддържа отдалечените постове снабдени с храна, вода и муниции. Афганистанските войски поемат контрола върху постовете, но не и върху модерните хеликоптери, които са бръмчали над главите им, доставяйки провизии.

Афганистанците, в търсене на заместител, откриха едно древно решение: преданите и упорити животни, които са пресичали тези стръмни и студени планини от векове.

„Магаретата са афганистанските хеликоптери”, заявява полковник Абдул Насеери, командващият афганистанският батальон в провинция Кунар.

Вече стотици магарета обслужват базите и постовете, които американците са изградили, отбранявали и в крайна сметка изоставили. Промяната отразява широката пропаст, която съществува между армията на САЩ и Афганистан, и необратимият технологичен регрес, който ще настъпи, когато се изтеглят американските войски.

Пожеланието на американските официални лица, това да е „трайният афганистански подход”, който, макар и не идеален, ще издържи дори и когато западното финансиране бъде прекратено. Но афганистанските лидери не са доволни. След десетилетие съвместни операции и достъп до последните възможни технологии, те искат техните военни да изглеждат като американските, които толкова време са гледали отблизо. Американските официални лица обаче смятат, че това е непрактично и финансово нереалистично.

САЩ са похарчили над 50 милиарда долара за изграждането и обучението на афганистанските сили за сигурност за последното десетилетие, превеждайки една от най-бедните армии в света в съвременността. Парите купиха нови оръжия и превозни средства за армията на Афганистан.

Но сега, САЩ оставят войната с бунтовниците на афганистанските войници и полицаи. Американските представители решават кои бази и ресурси ще бъдат прехвърлени под контрола на Кабул, и кои ще бъдат унищожени или върнати обратно в САЩ. Това е изключително наболял въпрос, който американското и афганистанското командване обсъждат на практика всеки ден.

Афганистанците искат очила за нощно виждане, които американците отказват да им дадат. Искат повече тежко въоръжение и оборудване за засичане на експлозиви. Американското командване казва, че това искане е твърде скъпо и не е от крайна необходимост за мисията.

Но повече от всичко, афганистанските войници искат хеликоптери. В момента те имат 31, капка в морето, в сравнение с огромната флотилия, разгърната от САЩ. Без никаква подкрепа, че американците ще дадат повече, президентът Хамид Карзай заплаши, че ще се опита да се сдобие с хеликоптери от страни извън НАТО.

С американските хеликоптери на път да си отидат, търговията с магарета процъфтява. Животните, голямата част от които са пренасочени от трудова към военна повинност, пренасят всичко, от което имат нужда войниците, от ориз до амуниции.”