Той изглежда така, но няма нито един издаден албум или музикален клип. Целият му живот е доказателство, че няма невъзможни неща и че политиката не е само за сдържани и елегантно костюмирани мъже.

Маджид Маджид е роден преди 30 години в Сомалия. Жестоката гражданска война в една от най-бедните африкански държави принуждава майка му заедно с петте му братя и сестри да търсят убежище в Европа. И го намират в Шефилд, Великобритания.

Докато учи морска биология в университета, става председател на студентската общност. Съпричастността му към екологичните проблеми го вкарва в партията на Зелените. На 29 години Маджид става най-младият и първият цветнокож лорд-кмет мюсюлманин на Шефилд.

Докато е на поста нетрадиционният политик става и любимец на зрителите на реалитото "Преследваните", в което състезателите трябва да избягат от преследвачите си, без да ползват технологии. Днес води битката си за толерантност и социално равноправие от евродепутатските банки в Брюксел и Страсбург.

Остро и понякога цинично критикува Матео Салвини, Найджъл Фараж, Доналд Тръмп и Борис Джонсън - "Както всички знаем Борис Джонсън е лъжец, шарлатанин, расист, национален срам, враг на демокрацията, егоистичен саботьор, марионетка на неизбрани от хората бюрократи и безполезен човек" .

– Добре дошли.
Удоволствие е да се видим, приятелю.

– Удоволствието е мое, как сте?
– Много се вълнувам за първата си възможност да говоря пред българския народ. Поласкан съм, много благодаря за поканата.

– Благодаря ви, но светът е малък – имате племенник, който следва медицина в Пловдив, нали?
– Точно така, вече 2 месеца е там и все казвам, че ще го посетя. Надявам се в близките седмици да успея. Разбрах, че вече учи и български, той също много се вълнува.

– Ще бъде събитие след това интервю да посетите България.
– Надявам се да се запозная с възможно най-много българи.

– Ще ви цитирам: "Гордея се, че съм сомалиец, африканец, британец и европеец". Вашите думи пред Парламента, но те означават още едно нещо – че сте свободен човек?
– Че съм свободен човек?

– Да.
– Честно казано, според мен подчертава колко богата и разнообразна е Европа, може да си човек, роден във Венецуела или Судан, и същевременно да си европеец. Понякога, хората искат да лепят етикети на околните, може да си само едно нещо, да се определяш само с една идентичност – примерно да си само българин и нищо друго. Не, прекрасното нещо, което прави всеки различен… Европа е сбор на толкова много различни хора, с различни идеи и истории, това прави Европа специална според мен.

– Кажете защо носите шапка и тениска, на място, където всеки носи костюм?
– Задайте си въпроса защо всички носят костюми? Няма дрескод, никой не е казвал на първия ден, че трябва да се носи костюм и че това е задължителна униформа… Преди да стана евродепутат бях кмет на града си, Шефилд, а преди това бях общински съветник. Винаги съм бил същият, обличал съм се по същия начин. Само обстановката се променя, но аз оставам все същият. Не усещам нужда да се "вписвам", само, за да не притеснявам околните. Не ме разбирайте погрешно, ако ме поканите на сватбата си, ще облека най-добрия си костюм, защото е сватбата Ви, но в ежедневието не виждам нужда да нося костюм и вратовръзка.

– Или всички да сме с костюми и шапки. Какво пише на тениската ви днес?
– Без лоши чувства.

– Без лоши чувства. Вие не таите лоши чувства или е послание за околните?
– Просто така, без лоши чувства.

– Мислите ли, че ви приемат насериозно всички тези политици тук, бивши премиери и министри?
– Честно казано вярвам, че да. Защото е важно съдържанието на казаното от мен. Понеже не се обличам и не изглеждам като тях, нормално е хората да ме поглеждат и да си мислят "Какво прави този, какво е облякъл", но важното е какъв е приносът ми чрез комисиите, в които работя, и в речите ми в пленарна зала. И съвсем откровено, най-важното за мен не е дали ме вземат насериозно другите евродепутати, а какво хората в моя избирателен район, в Шефилд, в Ротердам, в Йорк, но и други места, дали те разбират и са ангажирaни с казаното от мен, дали усещат връзка с мен. Получавам много положителна обратна връзка, но ще излъжа ако кажа, че всеки ме харесва. Някои хора ме мразят, други ме харесват, но и в двата случая имат ясно изразено мнение за мен и са ангажирани.

– Вярно ли е, че на първия ви работен ден ви помолиха да напуснете сградата?
– Да…

– Кой беше?
– Беше нелепо. Разочароващото е, че хората казват "Маджид, просто си бил с тениска". Не е така, имаше и други евродепутати с тениски с изборни слогани. Проблемът не е само в Европарламента, но и в Обединеното кралство и другаде, а именно, че хора като мен, не са направени да бъдат политици. Независимо дали ни харесва или не, аз, вие, всички, които виждаме тук, хората вкъщи, на всички ни е втълпено как трябва да изглежда и да се държи политик.

– Вие сте живели в Сомалия до 5-годишна възраст, след което се местите в Шефилд. Как бихте описали началото на живота ви там?
– За човек, идващ от друга държава, който не говори езика и трябва да се приспособи. По-трудно е било за майка ми, която е трябвало да отгледа деца в съвсем различна среда, с друг език. Като дете, много бързо научаваш езика, по-бързо от майка ми, дотолкова, че трябваше да ѝ превеждаме. Това ме е направило човек, който бързо се учи в различни ситуации, хората виждат човечността у околните и Шефилд ме приветства с отворени обятия.

– С какво се занимават братята и сестрите ви днес, освен племенника в България?
– Имам брат социален работник, работи с местните власти. Една сестра, занимаваща се с бизнес, другата ми сестра е психолог. Хората се занимават с различни неща, но никога никой, а и аз самият не съм предполагал, че ще имам кариера в политиката. Просто ми беше писнало да се оплаквам и не можех да продължавам да моля грешните хора да вършат правилното нещо и реших да участвам, да се опитам нещо да постигна. Представих се и, за щастие, много хора ме подкрепиха.

– Как спечелихте сърцата и умовете на хората в избирателния ви район и стигнахте тук?
– Може би защото бях смел, честен и не шикалкавех. Помогна ми и историята ми като кмет в Шефилд. Хората просто искаха човек, с когото могат да се ангажират, да се видят представени, защото понякога се чувстват толкова дистанцирани от политиците си и не могат да усетят връзка с тях. Бях непримирим относно това, в което вярвам. Казах, че ясно и с гордост ще водя кампания за подкрепа на мигранти, бежанци и търсещи убежище. Че ясно и с гордост ще водя кампания за оставане на Обединеното кралство в Европейския съюз, за подкрепа на безплатна образователна система, за подкрепа да остане здравната ни служба обществена, да им кажа "Аз съм тук, за да ви представлявам" и благодаря на хората, които гласуваха за мен.

– На колко години бяхте, когато станахте лорд кмет и какво означава това?
– Бях на... Избраха ме за общински съветник на 26. Много отскоро съм в политиката. Общо взето ролята на лорд кмета се дели на две. Първо, имаме избрани съветници и лорд кметът има роля, подобна на тази на председателя Сасоли – председателства заседанията на съвета, решава кои са приоритетите в дневния ред, работи с различните политически партии и взима решения. От друга страна, ти си лицето, ти си посланикът на града и трябва да отстояваш всичко хубаво в града.

– Една кратка поредица въпроси, относно актуалните въпроси в Европа и Обединеното кралство, с кратки отговори. Какво мислите за Борис Джонсън?
– Той е лъжец, мошеник, шарлатанин. Той е всичко най-жалко в нашата политика. Честно, боли ме да си представя, че този човек ни е министър-председател. Срамно е. Хората във Великобритания заслужават много по-добро и се надявам и се моля на изборите сега на 12 декември да изберем човек, който не е Борис Джонсън.

– Какво мислите Доналд Тръмп?
– Тези двамата са си лика-прилика. Бих го описал така – Доналд Тръмп е като баща на Борис Джонсън, Борис Джонсън гледа и се учи от него. Нямам думи да опиша Доналд Тръмп. Ужасно е.

– А Путин?
– И Путин, толкова много правила нарушава. Нямам му никакво доверие или доверие. Било то Путин… Има толкова много лидери, не само в Европа, вижте Орбан, вижте колко много са… Живеем във време, в което се моля на Бога да се отдалечим от крайнодесния популизъм, растящ и развиващ се в Европа и отвъд.



 – Грета Тунберг?
– Честно ли? Преди всичко, тя е дете, 16-годишно дете, което иска да се случи най-доброто на света. Тя води кампании за климатична справедливост и с основание. За нея изпитвам само възхищение. Първо трябва да се запитаме защо такъв тийнейджър успява да накара всички да ѝ обърнем внимание? Защото нашите лидери са се провалили, избраните от нас политици не ни представляват и не приемат този проблем насериозно, и трябва – не само Грета, но и много други хора в световното движение за климата, предимно млади хора, даващи ни глас там, където лидерите ни не са успели.

– Политиката е…?
– В момента изглежда несигурна, страшна е, но същевременно трябва да имаме надежда. Аз винаги тая надежда и винаги ще водя кампании и ще се боря. Трябва да имаме надежда, защото ако я нямаме, то какво изобщо ни остава?

– И накрая, ако брекзит се случи, което е много несигурно, какво ще правите? Тъкмо дойдохте като евродепутат и ще трябва да си тръгвате?
– Мисля да стана професионален боксьор, пекар… Нямам никаква представа. Всичко се свежда до това, за мен, никога не съм искал кариера в политиката. Преди в университета следвах водна зоология, след което работих в бизнеса, после в благотворителна организация за подслоняване. На последните евроизбори бях много разочарован, чудех се какво мога да направя, че да помогна на хората, вместо да се оплаквам, и така се ангажирах с местна политика, опитвах се да спася от закриване местната библиотека, да се справя с антисоциално поведение, с всички тези проблеми. Така стигнах до живота ми днес. Но каквото и да правя, нямам никаква представа какво ще е то, бих се радвал да получа предложения от зрителите ви, но стига да усещам, че допринасям за околните, независимо как, ще бъда доволен и ще чувствам, че върша стойностна работа.

– Много ви благодаря, беше много интересно. Интервю без никакви лоши чувства. Благодаря ви скъпи приятелю, успех. Предайте поздрави на Абдул, ще ви дам номера си да му го предадете.
– Благодаря, разбира се, ще ви звънна, по-добре да вдигнете.
– Обадете се, като дойдете…