Испанското правителство започна процеса по суспендиране на автономията на Каталуния, заяви премиерът Мариано Рахой след извънредното правителствено заседание.
Той обяви, че ще бъдат орязани правата на каталунския парламент, регионалното правителство ще бъде уволнено и ще бъдат свикани нови регионални избори в срок от шест месеца.
Заседанието се проведе в резиденцията на испанския министър-председател – дворецът Монклоа, където през 1978 г. окончателно е договорен автономният статут на Каталуния. Това става в хода на демократизацията на Испания след дългите години диктатура на Франко.
„Член 155 е член на конституцията, който се прилага само в изключителни случаи. Налагало се е да бъде прилаган само веднъж, по времето на министър-председателя Фелипе Гонзалес, но не беше приложен в действие, тъй като тогава ситуацията се върна към законовия ред”, заяви Мариано Рахой.
Испанският премиер добави, че правителството „никога не е имало желание“ да задейства член 155 от конституцията за суспендиране на самоуправлението на областта, но е принудено да го направи.
„Кабинетът нямаше друг избор, освен да наложи директно управление на областта“, каза той, посочвайки, че регионалните власти са действали „срещу закона и в търсене на конфронтация“.
Решението, каза още Рахой, има за цел да възстанови законовия ред, да гарантира неутралитета на регионалните институции и на обществените услуги и икономическата дейност, както и да опази правата на гражданите.
Сега решението трябва да бъде одобрено от Сената, като гласуването там е насрочено за 27 октомври (петък).
Мерките на правителството не суспендират напълно автономното самоуправление, а отстраняване на премиера, негови приближени и ограничаване правомощията на регионалния парламент.
Премиерът на Испания съобщи също, че последните данни за икономиката в Каталуния са „обезпокоителни“ и че, ако бъде обявена независимост, икономическият растеж ще спадне с 30%.
В отговор на твърдите действия на Мадрид, каталунският лидер Карлес Пучдемон ще направи изявление по-късно днес на мащабен митинг в Барселона.
Как се стигна дотук?
На 1 октомври в Каталуния беше проведен референдум за самоопределяне, който беше обявен за незаконен от Мадрид. Той беше предшестван от полицейски акции и обиски и съпътстван от сблъсъци пред изборните секции.
Впоследствие, на 10 октомври, регионалният премиер Карлес Пучдемон обяви, че 90% от гласувалите са подкрепили отделяне от Испания и резултатът му дава мандата да обяви независимост на Каталуния. Той, членовете на кабинета му и 72-ма депутати от регионалния парламент дори подписаха декларация за независимост. Пучдемон обаче поиска парламентът да отложи действието ѝ, за да може да се проведе диалог с Мадрид.
В отговор Рахой му даде срок до 16 октомври (понеделник) сутринта да изясни позицията си и до 19 октомври (четвъртък) да промени мнението си, ако настоява за независимост, като заплаши, че Мадрид ще суспендира автономията на Каталуния, ако каталунският лидер избере независимостта.
В понеделник обаче Пучдемон не даде ясен отговор. В писмо до Рахой той заяви, че двамата трябва да се срещнат колкото се може по-скоро, за да започнат диалог през следващите два месеца. Мадрид обяви, че регионалният лидер не е дал задоволителен отговор и му даде нов срок – отново до четвъртък, в 10:00 ч. да спази законите.
Минути преди края на срока беше оповестено ново писмо на Пучдемон до Рахой, в което той заявява, че регионалният парламент може да гласува официална декларация за независимост, ако Мадрид не се съгласи на преговори.
Това е незадоволителен отговор, отсече Мадрид и обяви, че ще започне процедурата по отнемане на автономията на Каталуния днес.
Общественото мнение
Същевременно допитване на агенция ХЕСОП, публикувано днес в каталунския в. „Периодико“, показва, че мнозинството от хората в Каталуния мислят, че спорният референдум за независимост, произведен на 1 октомври, не предоставя законова основа за отделянето на Каталуния от Испания, предаде ДПА.
55,6% от анкетираните смятат, че регионалният парламент няма мандат за обявяване едностранно на независимостта на областта, показва допитването. Данните от него сочат още, че 68,6% от каталунците искат произвеждането на нови регионални избори, за да се разреши конституционната криза между Каталуния и останалата част на Испания. 68,3% подкрепят и започването на преговори за конституционни реформи, които ще позволят на Каталуния да получи повече автономия, вместо да се стига до пълна независимост.
