Средиземно море тихо среща ливанския бряг, така както самата страна е притихнала в очакване това, което ще се случи в Сирия. По същия начин, по който водата залива скалите до плажната ивица от всички страни, така и съседите на Ливан непрекъснато се борят за влияние в малката страна, в която разделението в последните десетилетия преливаше в кървави конфликти.
Когато през 2005-та година бомба разкъса бившия ливански премиер Рафик Харири в идеалния център на Бейрут, подръжниците му обвиниха директно службите на Башар Асад.
На 200-300 метра от паметника на милиардера Харири е „Зелената линия”, която разделя христинянската от мюсюлманската част на столицата. Разделението по отношение на „про” и „анти” режима в Дамаск е приблизително 50 на 50 и сред мюсюлманите, и сред християните, а през ливанска територия преминава оръжие и за режима, и за Свободната армия.
Проблемът произтича главно от религиозното противопоставяне, така характерно за Ливан. От едната страна са шийтските партии „Хизбулла” и „Амал”, които заедно с голяма част от християните твърдо подкрепят Дамаск. Срещу тях е коалиция от противници на Асад, които са основно сунити, друзи и отново християни.
Тази поляризация може да бъде обяснена и малко по-просто. От едната страна са тези, които, финансирани от Иран и Сирия, задължително искат да са част от съпротивата срещу Израел и Америка срещу тези, които мислят, че само САЩ и Саудитска Арабия могат да гарантират защитата на страната или пък просто чисто човешки не приемат бруталните методи на сирийския диктатор.
„Много е странно. Ние сме приятели, играем футбол и се веселим заедно. Но когато започне демонстрация, се бием по улиците”, казва ми 20-годишния Али, с когото се запознах близо до храма „Свети Георги” до парламента на Ливан.
Разбира се, тази ситуация не е нова за страната. Ливан преживя 15-годишна гражданска война, която официално приключи през 1990-та. Последваха няколко войни с Израел, като последния конфликт от 2006-та само засили популярността на „Хизбулла” сред населението. Да не забравяме, че Ливан е дом на 400 000 палестински бежанци, а в последните месеци над 20 000 бегълци от Сирия са преминали границите на малката страна.
„Много е важно Ливан да засили граничния си контрол със Сирия, особено когато имаме притеснителните навлизания на сирийски военни в северната част на страната, тук и ЕС може да помогне за контрола на граничните пунктове”, казва българският външен министър Николай Младенов. Той заедно с колегите си Карл Билдт и Радослав Шикорски са на двудневна мисия в Ливан.
Брюксел е наясно, че всички гореописани фактори отново дестабилизират традиционно неспокойния Ливан. Защото само за 22 години „полумирен” живот все пак страната се превърна в луксозна спирка за богатите петролни шейхове от региона, за които условията в ливанските банки са особено привлекателни. Само един бегъл поглед към новото строителство, автопарка, нощните клубове и плажовете е достатъчен, за да те убеди, че тук всичко е наред и Бейрут просперира с нечувани темпове.
Но това впечатление е измамно.
"Сирия може да се превърне в Ливан от времената на гражданската война", коментира сириец, който е избягал от Дамаск преди година.
Истината обаче е, че Ливан е пред реалната опасност да се превърне в Сирия такава каквато е днес. Защото със задълбочаването на сирийската криза, Ливан ще става все по-важен, а ситуацията все по-деликатна. Всъщност, тя винаги е била такава.
