Лидерите на Европейския съюз ще обсъдят клаузата за взаимопомощ на блока на среща на върха в Кипър в четвъртък, тъй като критиките на президента на САЩ Доналд Тръмп към традиционните съюзници пораждат опасения относно ангажимента му към НАТО в момент на нарастваща несигурност.
Клаузата, заложена в договора, който е в основата на ЕС, задължава държавите да окажат помощ на друга държава членка, ако тя бъде нападната. Но официални лица казват, че в момента няма ясни правила как това трябва да функционира на практика.
Притесненията, породени от критиките на Тръмп към НАТО заради липсата на подкрепа за войната на Съединените щати с Иран, както и от по-ранните му заплахи тази година да завземе Гренландия от съюзника Дания, създадоха по-голяма спешност за по-ясно дефиниране на разпоредбите за взаимопомощ на ЕС, пише Ройтерс.
„Мисля, че случаят с Гренландия показа, че е необходимо да се води този разговор“, каза един дипломат от ЕС.
Кипър, който в момента председателства на ротационен принцип Съвета на ЕС, настоява блокът да приема по-сериозно този пакт, след като миналия месец дрон удари британска военновъздушна база на острова по време на войната с Иран.
На срещата в Кипър се очаква върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас да информира лидерите какъв вид помощ може да бъде предоставена съгласно клаузата, каза представител на ЕС.
Междувременно висши дипломати планират да проведат през следващите седмици настолни учения, базирани на различни сценарии, за да получат по-добро разбиране как тя би могла да функционира, каза дипломатът от ЕС.
„Това, което липсваше, беше наличието на конкретни сценарии и вече подготвени варианти, в случай че възникне ситуация, при която някои държави ще поискат помощ“, каза Юрай Майчин, политически анализатор в Европейския политически център — мозъчен тръст, базиран в Брюксел. „Ще се обмисли какво може да улесни нашият съюз и как това да бъде по-добре координирано“, добави той.
РАЗЛИЧИЯ ВЪВ ВИЖДАНИЯТА ЗА ВЗАИМОПОМОЩТА
Член 42.7 от Договора за Европейския съюз гласи, че „ако държава членка стане жертва на въоръжена агресия на своя територия, другите държави членки са длъжни да ѝ окажат помощ и съдействие с всички средства, с които разполагат“.
Договорът добавя, че „това не засяга специфичния характер на политиката за сигурност и отбрана на определени държави членки“ и че действията трябва да бъдат съобразени с ангажиментите към НАТО.
Клаузата е била задействана само веднъж — от Франция след терористичните атаки в Париж през 2015 г., когато държавите членки се включиха с принос към мисии и операции на ЕС и международни военни мисии, освобождавайки Франция да пренасочи своите войски.
Кипър е особено заинтересован да конкретизира член 42.7, тъй като не е член на НАТО и следователно не се ползва от защитата на алианса.
Някои държави обаче са притеснени да избягват всякакви действия, които биха могли да създадат впечатление, че се отдалечават от НАТО и неговия пакт за взаимна отбрана по член 5.
„Трябва да избягваме всякакви тълкувания, които казват, че това е резервен вариант, ако НАТО се разпадне и САЩ се оттеглят“, каза втори дипломат от ЕС.
НАТО ВСЕ ОЩЕ СЕ СМЯТА ЗА „КРАЙЪГЪЛЕН КАМЪК“ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОТБРАНА
Член 5 на НАТО уточнява, че нападение срещу един от неговите членове е нападение срещу всички, задължавайки съюзниците да предприемат действия, които считат за необходими, за да помогнат на атакуваната държава, включително евентуално използване на военна сила.
Той се възприема като върховната гаранция за сигурността на Европа, с подробни военни структури и планове за защита на континента, подкрепени от мощта на Съединените щати — ядрена суперсила.
Външният министър на Латвия Байба Браже, чиято страна граничи с Русия - вероятно основната заплаха за сигурността на ЕС - заяви в изявление за Reuters, че страната ѝ „възприема НАТО като крайъгълен камък на колективната отбрана“.
„Възможното задействане и по-нататъшното развитие на член 42.7 трябва да вървят ръка за ръка с НАТО, като се търсят синергии, и по никакъв начин не бива да се разглеждат като знак на недоверие към НАТО или като отслабване на Алианса“, каза тя.
Латвия „смята, че трябва да се запази максимална гъвкавост“ при прилагането на този член, добави тя, позволявайки на застрашената държава от ЕС „да определи вида помощ, необходима в случай на въоръжена агресия или хибридни заплахи“.
