Франция и Германия предложиха среща на върха с руския президент Владимир Путин, но това породи разногласия сред европейските лидери.
ЕС трябва да намери начини да започне пряк диалог с Русия, заяви канцлерът на Германия Ангела Меркел преди срещата на високо равнище в Брюксел.
Според френския президент Еманюел Макрон дискусии с Русия са необходими за стабилността на ЕВропа, но не трябва да се правят отстъпки от европейските ценности и интереси.
"Географски ние сме по-близо до Русия, отколкото са САЩ, не можем просто да стоим настрани и да наблюдаваме диалога между САЩ и Русия, докато много въпроси като Украйна ни засягат повече, отколкото САЩ", смята австрийският канцлер Себастиан Курц.
Други страни обаче проявяват скептицизъм към този подход и призовават за предпазливост. Според литовския президент, ако ЕС започне да се стреми към контакти, без да е имало позитивна промяна, ще изпрати лош сигнал на партньорите си. Нидерландският премиер Марк Рюте заяви, че не е принципно против преки контакти с Русия, но няма да участва в подобна среща.
Президентът Владимир Путин е "привърженик" на предложение от Германия и Франция ЕС да обмисли възобновяването на срещите на върха с Русия, заяви в отговор Кремъл. "Путин е привърженик на създаването на механизми за диалог и контакти между Брюксел и Москва," каза пред журналисти говорителят на Дмитрий Песков.
Ролята на България в преговорите за Северна Македония
Отлагането на началото на преговори за присъединяване на Северна Македония, въпреки неимоверния натиск на европейските партньори върху страната ни, е акцентът за България, според президента Румен Радев.
"Ние успяхме да отложим тази точка от дневния ред, но и да отхвърлим натиска за обвързване на начало на преговори с Република Северна Македония с календарен график и календарни срокове. Но засега. Натискът ще продължава. Ние доказахме за този месец и половина, че можем да бъдем открити за конструктивен диалог и не само. Че можем да инициираме диалога и да водим до неговото размразяване на най-високо ниво. Но няма и да позволим да ни бъдат извивани ръцете", заяви Радев.
Икономически санкции за Беларус
На фона на разногласията за среща с руския президент, ЕС наложи днес икономически санкции на Беларус заради "увеличаването на сериозните нарушения на човешките права", включително задържането на журналиста Роман Протасевич.
Санкциите са насочени срещу промишлени отрасли, сред които е износът на калиев хлорид, тютюневият сектор и петролната индустрия. Те също така целят да засегнат и беларуския президент Александър Лукашенко, както и негови съюзници. Забранява се и продажба на оборудване и софтуерни продукти за Беларус, които могат да бъдат използвани за следене на интернет и телефонните комуникации.
Защита на правата на ЛГБТ общността заради унгарския закон
Преди срещата на върха в Брюксел няколко лидери заявиха, че в 27-членната общност няма да се толерира дискриминация по повод новия унгарски закон, забраняващ демонстрирането и насърчаването на хомосексуализма сред подрастващите.
"Омразата, нетолерантността и дискриминацията нямат място в нашия съюз. Затова днес и всеки ден ние се застъпваме за многообразието и равенството на ЛГБТИ, за да могат бъдещите ни поколения да растат в Европа на равенството и уважението", написаха лидери от ЕС в съгласувани съобщения в Туитър.
Много от същите лидери подписаха по-рано тази седмица критично писмо, подкрепено от 17 страни, и призоваващо ЕК да предаде Унгария на Съда на ЕС заради нейния законопроект. 10 страни-членки, основно от Централна и Източна Европа, сред които и България, не са сред подписалите се в писмото.