АЕЦ „Черна вода“ започна подготовката за контролирано спиране на втори блок заради критично ниското ниво на Дунав, пише stirileprotv.ro.
Нивото на водата в района, откъдето се засмуква вода за охлаждащите помпи, продължава да спада. Очаква се контролираното спиране на блока да бъде извършено тази седмица.
От румънското Министерство на енергетиката съобщиха, че това са обичайни и превантивни процедури, специфични за безопасната подготовка за спиране на ядрен блок. „Те не показват наличието на инцидент на ниво централа, а са част от техническите мерки, които се прилагат, когато експлоатационните параметри налагат подготовка за контролирано спиране. Предвид неблагоприятната прогноза за дебита на Дунав се очаква контролираното спиране на блок 2 да се случи тази седмица“.
Свързана новина
Румъния може да остане без ядрено производство
Ако втори блок бъде спрян, Румъния временно ще остане без производство на ядрена енергия, тъй като първи блок беше спрян в края на юли. От системата ще отпадне мощност от приблизително 700 MW. По данни на Romatom двата блока на АЕЦ „Черна вода“ осигуряват около 18-20% от производството на електроенергия в Румъния.
От държавната компания Nuclearelectrica, която управлява централата, съобщиха, че към момента съществува възможност за контролирано спиране на втори блок сутринта на 13 август.
„Възможността за контролирано спиране на блок 2 се основава на наблюдението на прогнозите на Националния институт по хидрология и управление на водите за предстоящия период, понижението на нивото на река Дунав и експлоатационните параметри. Ако спирането на блок 2 стане неизбежно сутринта на 13 август 2026 г., Nuclearelectrica ще съобщи за това“, посочват от компанията.
Как Румъния ще компенсира липсващите 700 MW
Властите уверяват, че са подготвили необходимите мерки за компенсиране на електроенергията, която вече няма да бъде произвеждана от втори блок, и за запазване на баланса в националната електроенергийна система.
Недостигът ще бъде компенсиран чрез внос от регионалните и европейските енергийни системи, както и чрез активиране на допълнителни производствени мощности в страната. В тази връзка четвърти енергоблок на комплекса „Олтения“ в Ровинари ще бъде изваден от резерв и предоставен на националната електроенергийна система.
Ще бъде използван и допълнителният производствен капацитет на румънската държавна хидроенергийна компания Hidroelectrica в рамките на техническите възможности и наличния воден ресурс, съобщиха от Министерството на енергетиката.
Националният енергиен диспечер постоянно следи производството, потреблението, наличните резерви и възможностите за трансграничен обмен, така че мерките да бъдат активирани постепенно според реалните нужди на системата.
Ограничаването на потреблението за определени големи промишлени потребители между 19:00 и 23:00 ч. е последната мярка в реда на приоритетите. Тя може да бъде приложена само ако развитието на националната електроенергийна система го наложи и останалите възможности се окажат недостатъчни. Домакинствата не попадат в механизма за ограничаване на потреблението.
Ниското ниво на Дунав застрашава енергетиката в региона
Ниското ниво на Дунав създава проблеми не само за Румъния, но и за държавите, от които страната внася електроенергия, когато собственото производство не е достатъчно.
През последните 30 дни Румъния е внесла най-много електроенергия от България - 314,7 GWh, което представлява 78,3% от общия внос. Средната мощност на вноса от България е била 440 MW, сочат данни, събрани от официални източници от Monitor Energie.
На второ място е Украйна, от която Румъния е внесла 57,4 GWh електроенергия за последните 30 дни. Това представлява 14,3% от общия внос, при средна мощност от 80 MW.
От Унгария Румъния е внесла 20,04 GWh, или 5% от общия внос. Средната мощност на вноса оттам е била 28 MW. От Сърбия са внесени 9,5 GWh, което представлява 2,4% от общия внос, при средна мощност от 13 MW.
Междувременно спадът на нивото на Дунав създава проблеми и за държавите, от които Румъния внася електроенергия.
Свързана новина
Данните от вторник показват, че нивото на реката е спаднало до критични стойности в българския участък на Дунав. При хидрометричната станция в Оряхово на 11 август е отчетено ниво от минус 101 сантиметра, според данни на Изпълнителната агенция за проучване и поддържане на река Дунав.
АЕЦ „Козлодуй“ също е изправена пред риск
Изключително ниското ниво на реката поражда опасения и за работата на АЕЦ „Козлодуй“, която използва водата от Дунав за охладителната си система. Енергийният експерт и бивш председател на Съвета на директорите на АЕЦ „Козлодуй“ Георги Касчиев предупреди, че нов спад от 30 сантиметра в крайна сметка може да доведе до спиране на централата, което би ограничило количеството електроенергия, което България може да произвежда, и съответно да внася.
Започнаха спешни мерки край АЕЦ „Черна вода“
Започнаха спешни драгажни дейности, за да увеличат дебита на реката в района на АЕЦ „Черна вода“, съобщават местните медии, цитирани от БТА.
Румънските власти вече предприеха поредица от мерки, за да осигурят безопасно функциониране на централата, включително като потопиха четири шлепа, натоварени с камъни, за да издигнат изкуствен праг и да отклонят част от речния поток към АЕЦ-а. Тези действия обаче не доведоха до очаквания резултат, посочва Диджи 24.
Свързана новина
На извънредно заседание в понеделник румънското правителство отпусна допълнителни 5,1 милиона леи за продължаване на дейностите по удълбочаване на речното дъно, за да бъде осигурен необходимият дебит на реката за безопасна работа на централата. Новото финансиране идва след отпуснатите на 31 юли 7 млн. леи за потапянето на шлеповете.
Румъния търси решение и в Брюксел
Проблемът с ниското ниво на Дунав се обсъжда в Брюксел. Координационната група за електрическата енергия на равнище Европейска комисия се е събрала на онлайн заседание.
Румъния иска представителите на Европейската комисия да започнат необходимите мерки за задействане на процедура, в случай че Румъния има нужда от електроенергия, но вече няма откъде да я закупи.
Същевременно се прави опит и за предоговаряне на етапа от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), който предвижда до 31 август въглищните електроцентрали да бъдат затворени. Целта е този срок да бъде отложен, а всички въглищни централи да останат отворени, докато енергийната криза отмине.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
