Когато говорят за кралица Елизабет II, повечето журналисти и кралски коментатори говорят за чест, достойнство, достолепие, отдаденост на дълга, преданост на поданиците, но не пропускат и чувството ѝ за хумор.

Зад повечето от протоколните кадри прозира не просто един обичан монарх, който представлява короната, а една кралица, която не пести шегите си дори по време на изключително важни събития.

Миналата седмица „Вашингтон пост“ нарече чувството за хумор на нейно величество „закачливо и лукаво“.

Посещението в Щатите през 2007 г. е такъв пример. В речта си президентът Джордж Буш разказва, че Кралицата е помогнала при отбелязването на 200 години от създаването на Съединените Американски Щати, но прави неволен лапсус, че това се е случило през 1776, вместо през 1976. „След като я състарих с 200 години, тя ми хвърли такъв укорителен поглед, какъвто само една майка може да има към провинилото се дете“, казва той. Поглед, който в мемоарите си Тони Блеър описва като „погледът“.

Два дни по-късно, на официална вечеря в резиденцията на английския посланик, кралицата започва речта си с думите „Чудех се дали да не започна тоста си с думите когато бях тук през 1776 г.“ и гостите избухнали в смях.

Шега с друг световен лидер – чаровния тогава 43-годишен Джъстин Трюдо, който в речта си по време на гала вечеря на Общността на нациите през 2015 г. посочва, че още през 1935 година в Канада се отпечатва пощенска марка с лика на 9-годишната Елизабет и изтъква, че той е 12-ият министър-председател, който застава начело на парламента по време на нейното царуване. В отговор, кралицата започва речта си с думите „Благодаря Ви, уважаеми господин министър-председател на Канада, че ме накарахте да се почувствам толкова стара“.

„Не умирай днес“, както би казал Джеймс Бонд, защото има само един човек, когото „Смъртта може да почака“. Вече се сетихте – ще припомним сцената с Даниел Крейг, в която нейно Величество успя да „открадне шоуто“ дори от спиращия дъха британец. Във видеото, посветено на Лондонското домакинство на Олимпийските игри през 2012 г., не кралицата, разбира се, а каскадьорът Гари Конъри скача от хеликоптер. И както кралската гардеробиерка разказва „Кралицата много се забавляваше с идеята на сценария и веднага се съгласи да участва в клипа. Попитах я дали би искала ролята ѝ да има и реплики. „Категорично. Разбира се, че трябва да кажа нещо. Все пак той идва да ме спаси“.

В свое интервю за сутрешното предаване на Би Би Си самият Даниел Крейг не спести възхищението си от актьорските умения на Нейно Величество. „Когато трябваше да заснемем нашата сцена тя ме попита дали искам да се преструва, че пише. И аз ѝ казах – да, чудесно, да. Беше невероятно“, казва той.
Но нищо не може да се сравни с история, разказана лично от Ричард Грифин – дългогодишен бодигард на кралицата. „Това е прословутата среща на Нейно величество с двама американски туристи. Очевидно беше, че те не я бяха разпознали и я заприказваха сякаш е случаен гражданин. Попитаха я къде живее, а тя им отговори, че живее в Лондон, но има ваканционен имот от другата страна на хълмовете. Туристите я попитаха от колко време идва тук и тя им отговори, че идва от 80 години. Тогава, американците помислиха и казаха: „Добре, де, ако наистина идвате тук от 80 години, няма как да не сте срещали кралицата“. Тя се усмихна лукаво и каза: „Аз не съм, но Дик я вижда редовно“. Тогава те се обърнаха към мен и ме попитаха: Каква е тя“, казва той.
„Познавайки чувството за хумор на Нейно Величество я погледнах и им отговорих: „Ами, тя може да изглежда много дистанцирана и хладна, но има великолепно чувство за хумор." Тогава туристите пожелаха да се снимат с мъжа, който беше виждал кралицата. Подадоха ѝ апарата, кралицата го взе и направи тези снимки, а след това и
Грифин направи снимки на тях с кралицата. Тя така и не им се представи и докато те отминаваха тя ми каза: „Как ми се ще да съм муха на стената когато покажат тези снимки на приятелите си в Америка“, спомня си той.

И от Корнуол се връщаме в Лондон и изложбата на цветя в Челси през 2016 г. Тук Кралицата показа, че има и черно чувство за хумор. Когато билкарката Джека Маквикър разказва на Елизабет II малко познати факти около момината сълза, тя посочва, че в исторически план цветето често е било използвано като отрова, Нейно Величество отвръща: „Само тази седмица ми подариха поне два букета с момина сълза. Вероятно ме искат мъртва“.