Определяната като астрономическата атракция на века комета C/2012 S1 (ISON) внезапно избухна на 14 ноември и повиши блясъка си близо 16 пъти в рамките само на 48 часа. Това беше изненада за астрономите поради факта, че в последно време кометата увеличаваше яркостта си много бавно.

Повишаването на яркостта беше потвърдено и от астрономите в обсерваторията La Silla (Чили), които измериха рязко увеличаване на отделянето на водни молекули, което продължава и в момента. Според тяхната прогноза яркостта на небесното тяло, предизвикана вследствие на избухването, ще продължи да расте и достигне пика си едва в следващите дни.

Все още не е ясно на какво се дължи този феномен, но най-вероятно става въпрос за отчупване на малък фрагмент на повърхността, който е довел до откриването на нова област от „свеж” лед. Астрономите обаче са категорични, че не става дума за цялостно разрушаване на ядрото на кометата. Избухването се случва само 14 дни преди кометата бързо да достигне предвидения максимум на блясъка си, който по първоначални данни беше предвидено да е равен на дори този на Луната.

В последните месеци, обаче се наблюдаваше доста по-бавно повишаване на активността й, което породи скептицизъм в астрономите. Поведението на тези небесни тела е трудно предвидимо и е факт, че в момента кометата има блясък, надминаващ и най-смелите прогнози. Как обаче избухването ще се отрази на цялостното повишаване и максимума на яркостта, е трудно да се каже от сега.

Под въпрос е и дали тялото няма да се разпадне при сближението си до Слънцето където температурите ще достигат 2 700 градуса, а ядрото ще бъде под силно гравитационно взаимодействие.

В резултат на избухването кометата е вече видима с просто око от България, но най-лесно може да бъде забелязана с помощта на бинокъл в близост до звездата Спика, от съзвездието Дева, ранно сутрин около и малко преди 6 ч.

Ако се осъществят благоприятните за наблюдателите сценарии, кометата може да стане видима добре дори през деня, а рано вечер и сутрин да ни предостави незабравима, за последните десетки и дори стотици години, гледка покривайки с опашката си повече от половината небе.