На други места в града жените маршируваха решително, държейки протестни плакати, а лицата им бяха осветени от блясъка на мобилни телефони, свещи и горящи факли. Някои носеха национални знамена. Към тях се присъединиха и мъже, както млади, така и възрастни.

По време на шествията и на многобройните събирания край университета, театралната зала и автобусната спирка те стояха единни, хванати за ръце, докато влажният въздух отекваше от силни и мощни скандирания „Искаме справедливост“.

„Никога досега не сме виждали подобно нещо в града - такова огромно събиране на жени, които маршируват през нощта“, казва местен репортер пред Би Би Си.

Това беше нощ на едва прикрит гняв и разочарование.

Една жена, която се присъедини към шествието доста след полунощ заедно с 13-годишната си дъщеря, каза:

„Нека види дали един масов протест може да оправи нещата. Нека осъзнае правата си“.

„Жените не се уважават! Нашата стойност е по-малка от тази на кравите и козите“, каза друга жена от протеста.

„Кога ще получим своята независимост? Колко дълго трябва да чакаме, за да работим без страх? Още 50 години?“ - попита един ученик.