Кой или какво уби Немцов?

Той беше застрелян в гръб, съвсем близо до Кремъл. Както се казва, от прозорците на кабинета на Владимир Путин се вижда мястото, където беше убит. Интервю на Светослав Иванов с Людмила Алексеева, правозащитник, председател на Московската хелзинкска група.

- Кога го видяхте за последно?

- Ние не сме се срещали особено често. Познавам го от началото на 90-те години и нашите срещи, въпреки че не бяха чести, бяха редовни.

- Какво си казахте за последен път?

- Честно казано, не помня какво си казахме последния път, но сме имали различни поводи за срещи. Той беше единственият от всички губернатори, който по време на Първата чеченска война събра в своята Нижнегоротска област повече от 1 млн. подписа срещу войната, за нейното прекратяване и донесе тези подписи на президента Борис Елцин. Винаги е бил убеден демократ, убеден либерал и просто честен, почтен човек. Между другото, именно това го отличаваше от мнозина наши политици и официални и опозиционни. Никакви увъртания не си е позволявал в своето поведение. Винаги е говорил много прямо, много честно и пак ще повторя, държеше се като свободен човек в свободна страна. Въпреки че той наистина беше свободен човек, но страната, разбира се, не е свободна.

- Как опрееляте поведението на властта или на Владимир Путин, който нарече убийството нагла провокация? Какво мислите за това определение?

- Политическите убийства в нашата страна не спират. Загиват винаги хора от опозицията, но до тук не е имало случай, когато президентът да е изказал пряко думи на съболезнование. Нещо, което той сега направи, като изпрати писмо до майката на Борис. За всичките тези години не си спомням нито веднъж той да е осъдил публично или да е изразил съчувствие по повод на подобни убийства.Това се случи, тъй като и президентът на САЩ, и президентът на Франция, и други политици говориха за това и беше просто неудобно в страната, където се случи това убийство, президентът да не вземе отношение. Той трябваше първи, не след тях да изрече такива думи. Но, слава Богу, че той избщо ги изрече.

- Като правозащитник, как с една думи или едно изречение бихте дали определение на президента Владимир Путин?

- Много популярен в страната президент, особено след като си позволи тази акция в Крим, което, честно казано, мен много силно ме наскърбява. Не знам как бих могла да го характеризирам с една дума, просто нямам представа що за човек е той.

- Тоест това е една сложна личност?

- Той съвсем не е глупав. Миналата година, когато той покани правозащитниците по повод деня на правата на човека, аз си позволих да му кажа „Г-н Прзидент, искате ли да чуете едни стар човек?" Той кимна с глава. Аз му казах: „Да си силен президент, не е кой знае какво, всички президенти са силни, а да си човечен президент, това вече би било постижение". Нищо не ми отговори на това, а за мен може би това би било най-важната характеристика за първото лице на държавата.

- В нашата страна в момента се сблъскват много интереси. Какво бихте казали на българите за да имат едно наум?

- Разбирам ви. Трябва да отбележа, че във вашата страна винаги са се отнасяли към Русия, към руснаците с интерес, със симпатия и тези чувства са взаимни. За съжаление трябва да кажа, че днешна Русия ме огорчава. Огорчава ме това, че 84% от населението одобри и подкрепи акцията в Крим. Уви, това показва, че 20 години след краха на Съветския съюз, ние, руснаците, не престанахме да бъдем имперска нация. Това е имперски синдром. Тази история с Крим и нашата позиция по повод на Донецк и Луганск изолира страната ни от цивилизования сват и, за съжаление, моите сънародници в по-голямата си част не го разбират. Не знам колко време трябва да мине и колко изпитания трябва да преживеем, за да престанем да сме имперска нация и да се превърнем в съвременна, която да има желание да живее с всички в мир и съгласие и да не превзема ничии територии.