Докато учените празнуват най-доброто досега доказателство за съществуването на бозона на Хигс, някои вече обмислят кой ще вземе Нобеловата награда за физика за откритието, пише LiveScience.com.

Според Стивън Хокинг това трябва да бъде Питър Хигс, който първи предлага теория за „божествената частица“. Наградата обаче може да бъде присъдена на максимум трима човека, а може да бъде дадена дори и на групи, въпреки че комитетът по връчването все още не е награждавал група в областта на физиката. Това заявява Свен Лидин, председател на Нобеловия комитет за химия. Кой друг може да сподели подиума с Хигс?

Дебатите са особено разгорещени заради това, че много хора са участвали в екипите за проучване, които работят в Европейската организация за ядрени изследвания ЦЕРН. Повечето проучвания, проведени от 40-те насам, са извършени от екипи, работили в лабораторни групи, заявява Том Броман, специалист по история на науката.

В никоя наука работата в екип не играе такава роля, както при физиката. Много физични експерименти днес използват съоръжения, които струват милиони или милиарди, например телескопа „Хабъл“ или Големия адронен колайдер в ЦЕРН. Те изискват много учени, които да ги управляват, да анализират данни от тях и да ги разпространяват.

Трябва ли модерните награди да отличават сътрудничеството?

„Ситуация като тази със сигурност поставя в затруднение онези, които искат да наградят една личност“, заявява Адам Рийс, астрономът, който взе Нобелова награда за физика миналата година за откритието, че Вселената ускорява разширяването си.

Самият Рийс подели наградата си с други двама учени от различни отбори. Един от екипите бе съставен от около 20 човека, а другият бе с около 35. Да отличиш само трима често означава да търсиш хора, които са допринесли съвсем малко повече от другите, смята астрономът.

Ето какво казва Рийс за стойността на наградата, носеща 1 млн. долара: „По принцип не е заради парите. Важното е, че можеш да се идентифицираш като част от работа, която е призната за важна.“ Той иска да има повече награди, които може да се връчват на неограничен брои победители, като наградата за космология Грубер, която се присъжда на групи. „Това е по-модерно, така се прави наука днес“, отбелязва нобеловият лауреат.

Все още има индивидуални герои

Дори и големите групи се движат от лидери, смята Лидин. Точно тях търсят Нобеловите комитети, макар и да е трудно да бъдат идентифицирани в големи групи.

Според него голямата трудност се състои в това, че докато количеството научно знание расте, става все по-трудно да бъдат правени изключителни открития. Рийс също е говорил как науката се движи постепенно, но Нобеловите комитети търсят големите скокове, които са рядкост.

Лидин обаче смята, че тези стъпки може би изглеждат рядкост само защото учените виждат крайъгълния камък след крайния резултат на труда си, а не докато осъществяват революцията.

Нобеловите комитети са известни с това, че понякога забавят награждаването с едно или дори две десетилетия. Астрономите, спечелили миналата година, са публикували данни за ускоряващата се Вселена още през 90-те. Откритието на структурата на ДНК, публикувано през 1953 г., е отличено с Нобелова награда едва през 1962 г. Забавянето се случва, защото трябва време да се определи колко значима е работата.

Бозонът на Хигс обаче е специален случай. Учените търсеха частицата от години и знаеха, че откритието й ще бъде революционно още при обявяването му. Лидин е сигурен, че Комитетът по физика внимателно е обмислил възможността да награди голяма група. Според него по-големият проблем за комитета занапред ще бъде да идентифицира открития, които си заслужават, а не установяването на лидерите на група, отговорна за едно откритие.