„Никой не може наистина да обясни ужасът да се превърнеш в мишена на националната преса. Ясно е без да се казва, но как да изобразиш величината на ефекта. И ако това е вярно за отделния индивид, за цяла една група, преобразувана в изкупителна жертва е много.”

С тези думи журналист от лявоцентристкия про-опозиционен британски ежедневник „Гардиън” започва материала си, посветен на ефекта от кампанията, водена от пресата на Острова, срещу „очаквания наплив от български и румънски работници след 2014 г.”

Статията на вестника, който първи разкри информацията за планирана от правителството на Дейвид Камерън негативна кампания, обръща особено внимание на ефекта, който имат медийните публикации по темата върху румънската общност, чийто членове пребивават и се трудят напълно законно във Великобритания.

Интервюираните изразяват същото учудване, което и по-голямата част от българските и румънските граждани, че британското правителството се опасява от поток от работници от двете страни, които да се насочат към Острова след 2014 г., а не към традиционните дестинации като Италия, Испания и Португалия.

Един от тях си припомня, че подобна негативна кампания британските медии водеха срещу България и Румъния и преди приемането на двете страни за членове на ЕС на 1 януари 2007 г. Но както и тогава, най-вероятно опасенията на всички ще се окажат безпочвени.

В заключение журналистът пожелава на една от 25-годишните си събеседници, служител на румънския културен център в Лондон, очакванията й за триумф на логиката в крайна сметка да се оправдаят, като междувременно да избягва да чете „Дейли Мейл”.

Възможно ли е „страховитият наплив от българи румънци” наистина да представлява чак такава опасност в очите на обикновените британци?

Истина е, че страхът от неизвестното е най-потискащата форма на параноя.

Но нито България, нито Румъния вече са толкова неизвестни за британците, които са в челната петица на „туристическите нации” в световен мащаб.

И ако в периода 1-3 януари 2007 г. на летищата „Хийтроу” и „Гетуик” стояха едни дълбоко разочаровани екипи на водещите британски телевизии, в очакване на приливните вълни българи и румънци (осведомени дипломатически източници от това време твърдят, че в първите 72 часа от актуалното членство на България и Румъния в ЕС, нито един гражданин на двете държави не е влязъл на територията на Великобритания); то през месец февруари 2013 г. темата се превръща в „ахилесова пета” на отношението на медиите на Острова към двете „стари мишени”.

След бурята от публикации миналата седмица, с началото на тази, по-голямата част от британската преса следи „почти” безпристрастно развитието на историята, която след отзвука, който намери в София и Букурещ, се върна като бумеранг към Великобритания, в очакване на намирането на прагматично решение на скандала.

Изявленията на българския външен министър Николай Младенов и посланикът на Румъния във Великобритания, които през уикенда официално осъдиха информациите за намеренията на Лондон, присъстват в повечето популярни ежедневници, включително и високо-тиражният таблоид „Дейли Мейл”. Към днешния си брой изданието е добавило и широко-илюстриран материал за традициите на празника Петльовден в България (2 февруари).

С подобни информативни материали следят развоя на събитията и „Телеграф” и „Индипендънт”. Консервативният „Таймс”, който е най-близък до партията на премиера Камерън, напълно игнорира темата.

Снимка: "Дейли Мейл"

А сега към въпроса: Трябва ли да се чувстваме „на прицел” от страна на британските медии?

Отговорът е: Да, но не съвсем!

Медиите на Острова (известна част от тях) смятат себе си за основатели на професионалния еталон в области като безпристрастност и обективност в журналистиката, още повече, че давайки гласност на намеренията на правителството да води негативни кампании не означава подкрепа за тези планове.

За по-малко от седмица темата започна да се измества към вътрешнополитическата полемика във Великобритания, засягаща здравното и социалното осигуряване, жилищният фонд и др., на две години от парламентарните избори в страната.

Опитът на „Гардиън” (отявлен критик на правителството на консерваторите) от миналата седмица, да подкани читателите си да се включат с хумористични предложения за постери в такава негативна кампания директно насочи дебата към истинските проблеми на британците, както стана видно и от предложените идеи.

Но най-важното е, че гневните и обидени реакции на обществеността в България и Румъния на информациите „за подготвяна негативна кампания”, макар и понякога размити през местните предразсъдъци, лошо познание на английски език и други фактори, даде един много важен резултат.

Двете източноевропейски държави демонстрираха, че пет години след формалното си приемане в ЕС вече могат да се преборят с „универсалния си комплекс за малоценност*” спрямо Западна Европа и да настояват за правата си на равнопоставени европейски граждани.

В допълнение, използването на България и Румъния за изкупителни жертви в полза на тиражите на британските вестници, като че ли започва да отшумява като постоянно повтарящ се, безпочвен и скучен сюжет за читателите. 

И ако подобни кампании се случват и за в бъдеще, то реакциите трябва да останат същите. Подобни на тези на ентусиастите, създали инициативата Not OK for UK - като част от по-оригиналните идеи, можете да намерите в приложената фото-галерия.

А това, в крайна сметка, си е една положителна кампания.

 

* Изразът принадлежи на канадски експерт по миграционните въпроси, след първите му контакти с български служители на европейските институции, изказан с усмивка в ранната 2007 г: „Значи това сте вие, българите – високо национално самочувствие, когато става въпрос за вашата страна и универсален комплекс за малоценност спрямо света”