„Точността е учтивостта на кралете”. Изглежда този популярен цитат от Макс дю Вьози не е известен на руския президент Владимир Путин, придобил световна слава в дипломатическите среди като вечно закъсняващ.
Журналисти работещи в Кремъл съобщават за чести негови закъснения от по няколко часа. Започването на среща навреме е рядкост, съизмерима с празник. А световните медии през последните дни отново коментират навика на лидера на Русия.
Търпението е добродетел, но малцина са тези, които биха оставили папата да чака. Путин изглежда е изключение, пристигайки с час по-късно за срещата си във Ватикана в сряда. За първата си среща с главата на Римокатолическата църква през 2013 г. руският държавен глава закъсня с 50 минути, предаде руската медия РБК.
Закъсненията му варират от лидер на лидер. В путинските разбирания за време „само” час закъснение е израз на респект. Ако за среща с Обама през 2012 г. руският президент закъсня 40 минути, то през 2013 г. Джон Кери бе оставен да прекара три часа в разходки из Червения площад и очакване, преди да бъде приет от Путин.
Не е известно някой политик да е отложил или отказал среща с президента на Русия заради негово закъснение досега. Всички се принуждават просто да изчакат.
Смята се, че навикът на руския държавен глава да закъснява датира още от началото на първия му президентски мандат. През 2002 г. той остави родителите на загинали в самолетна катастрофа деца да го чакат на гробището в продължение на два часа. Година по късно закъсня с 14 минути за прием при британската кралица.
Учудващо, Путин успява да се появи навреме за заснемани от медиите пресконференции, на които пространно и в продължение на часове отговаря на журналистически и граждански въпроси.
От това следва и общото мнение, че закъсненията му при срещи с руски и чуждестранни политици са психологически ход и демонстрация на криворазбрана мощ.
