Ключови президентски и парламентарни избори в Турция. Вотът е смятан за най-сериозния тест за 20-годишното управление на Реджеп Ердоган.
Близо 61 милиона души имат право на глас, а избирателната активност се очаква да е много висока – около 84%. Три и половина милиона турци зад граница можеха да пуснат бюлетина през изминалите седмици.
Според последните социологически проучвания кандидатът на обединената опозиция може да спечели още на първи тур. Дълбоката икономическа криза е най-важният въпрос за избирателите.
Иван Георгиев е пред секцията, където ще гласува лидерът на основната опозиционна Народнорепубликанска партия и кандидат за президент Кемал Кълъчдаролу, сочен за победител от социолозите.
В момента – инфлация, земетресение и обединена опозиция. Всички срещу Ердоган. Кой е човекът, който вече две десетилетия управлява Република Турция?
21 години той е начело на Турция – период, след който вече се говори за „Ердоганизъм“. Реджеп Тайип Ердоган е роден през 1954 г. в бедно семейство в градче на брега на Черно море. По-късно се местят в Истанбул.
Реджеп продава картички и вода по улиците на турския мегаполис, а след това играе футбол в местен полупрофесионален отбор. Завършва религиозно училище – „Имам Хатип“, в което се подготвят бъдещи проповедници, а по-късно, поне според официалната му биография, и „Бизнес администрация“.
За всички, които го познават, е очевидно - Ердоган е изключителен оратор.
През 1994 г. вече е избран за кмет на Истанбул. Три години по-късно градоначалникът рецитира публично следните стихове:
Джамиите са нашите казарми,
куполите - нашите шлемове,
минаретата - нашите щикове...
За тези думи Ердоган е осъден на 10 месеца затвор.
През лятото на 1999 г. земетресение с магнитуд 7,6 отнемат живота на 18 000 души в Измит. Правителството на тогавашния премиер Бюлент Еджевит реагира бавно, а турското общество вижда в лицето на бившия истанбулския кмет решителната фигура, от която се нуждае в моменти на изпитание.
Ердоган е избран за министър-председател, а след това и за президент. От проевропейски лидер той се превръща в автократ, който възражда носталгията по Османизма и връща религиозното образование. Популист, заобиколил се с обръчи от фирми, който рядко изпуска юздите на властта.
До лятото на 2016 г., когато избухва революцията „Таксим“. Гражданското недоволство срещу разрушаването на парка „Гези“ в Истанбул е премазано с брутална сила, а движението за една нощ се превръща в протест срещу авторитарното управление на Ердоган и ислямизацията на страната.
Срещу водните струи и сълзотворния газ протестиращите отговориха със залп от фойерверки.
Три години по-късно Турция прекара една безсънна нощ. Официалният разказ за събитията от 16 срещу 17 юли е „опит за преврат, организиран от паралелната държава на Фетуллах Гюлен“. Същият, който две десетилетия по-рано реално прокарва пътя на Ердоган към голямата политика.
През лятото на 2016 г. обаче светът видя и опит за противопоставяне на един политик, тласкащ Турция далеч от идеите на Мустафа Кемал Ататюрк. След масовите арести и преследването на хиляди инакомислещи, турците гласуваха в референдум, който превърна Турция в президентска република, а Ердоган застана на най-високия ѝ връх.
