Украйна настоява Европейският съюз да се включи по-активно в преговорите за прекратяване на войната с Русия, докато американските посреднически усилия са в застой, а Москва засилва ударите си.
ЕС активно обмисля възобновяване на контактите с Москва по въпроса за Украйна, след като усилията на САЩ за посредничество стигнаха до задънена улица.
Украинският външен министър заяви пред Би Би Си, че Киев иска да внесе „нова динамика“ в преговорния процес.
„Трябва да преминем към нов формат на разговори с руската страна“, каза Андрий Сибига в неотдавнашен разговор, като предложи „по-активно участие на европейската страна“.
Възможни европейски посредници
Сред спряганите кандидати за ролята на пратеник са бившият германски канцлер Ангела Меркел и бившият министър-председател на Италия Марио Драги, но Сибига не пожела да коментира конкретни имена.
Говорител на Драги заяви пред Би Би Си, че той „предпочита да не коментира на този етап“.
През уикенда финландският президент Александер Стуб заяви, че „вероятно не би могъл да отговори отрицателно“, ако му бъде предложена такава задача, но уточни, че това би било възможно едва след като Русия се съгласи на прекратяване на огъня. Засега няма признаци за подобно развитие.
ЕС търси обща позиция
Сега ЕС се стреми да се включи в усилията и да гарантира, че евентуално споразумение, ако изобщо бъде постигнато, ще бъде най-доброто както за Украйна, така и за европейската сигурност.
Владимир Путин твърди, че е отворен към тази идея, стига назначеният представител „да не е казвал всякакви неприятни неща за нас“.
Собственото му предложение за европейски пратеник обаче беше бившият германски канцлер Герхард Шрьодер — близък съюзник на Москва и дългогодишен лобист за руските интереси.
Ръководителят на външната политика на ЕС Кая Калас незабавно отхвърли идеята. По думите ѝ Шрьодер би „седял и от двете страни на масата“.
Двудневната среща, която започва в Кипър в сряда, ще позволи на министрите да изложат позициите на страните си по-свободно, отколкото на официална среща на върха.
След пълномащабната руска инвазия през 2022 г. повечето държави от ЕС следват политика на изолация и санкции срещу Москва, но не всички са съгласни, че е разумно да се започват дори ограничени контакти.
Някои страни, като Швеция и Литва, смятат, че Русия в момента е под натиск и настояват натискът да бъде засилен, а не отслабен. Други, като Италия, твърдят, че не е разумно ЕС да остава повече встрани.
През март Кая Калас разпространи изходни точки за обсъждане, описани от представител на ЕС като „материал за размисъл“. Целта ѝ е да бъде формулирана обща позиция на ЕС спрямо Русия — включително евентуални червени линии — преди да бъдат започнати контакти.
Идеята за назначаване на пратеник, а може би дори на група пратеници, ще бъде повдигната в Кипър. Сериозна дискусия по въпроса обаче би се състояла само на равнище лидери на ЕС, потенциално на срещата им на върха следващия месец.
Киев настоява за бързи действия
Междувременно Украйна иска да „излезе от задънената улица“ и настоява за напредък, заяви представителят на ЕС.
„Това не бива да се превръща в продължителен процес, съсредоточен единствено върху дискусии кой да представлява, колко души да участват и какъв да бъде форматът. Не. Това трябва да се случи бързо“, предупреди Сибига.
В Киев анализаторът Ярослав Смовж смята, че ангажирането с Москва е „обречено“, ако ЕС не действа от позиция на сила.
„Има усещане, че Европа донякъде е загубила способността си да действа самостоятелно в международните отношения, особено по отношение на толкова важна мащабна война в Европа“, казва Смовж от мозъчния тръст Adastra.
„Но ако Европа иска да действа като независим и неутрален посредник, това няма да даде резултати, както и САЩ не постигнаха успех“, добавя той, като твърди, че Русия трябва „да бъде сплашена“.
„Досега реакцията на Европа спрямо поведението на Русия на нейна собствена територия беше донякъде неубедителна.“
Докато ЕС обсъжда бъдещи преговори, Украйна сама засилва натиска върху съседа си с повтарящи се дълбоки удари по руски съоръжения за износ на петрол. Киев ги нарича свои „санкции с голям обсег“, а последните мащабни руски атаки срещу Украйна показват, че Москва е обезпокоена.
Това обаче не означава, че сериозни мирни преговори са непосредствено предстоящи. „Няма сигнали, че Русия иска да сложи край на тази война“, казва депутатът Егор Чернев от управляващата украинска партия „Слуга на народа“.
Но според него, след като интересът на САЩ към тази цел е отслабнал, Европа може да внесе „нова енергия в този процес“. „Те ще представляват ЕС, който ясно разбира заплахата от Русия“, казва депутатът.
