Десет метра преди върха К2, някъде по обяд, в събота на 16-ти януари, група алпинисти от Южен Непал, известни по цял свят като шерпи, подготвят въжетата за финалното историческо изкачване на „убиеца”. 

Това е вторият по големина връх в света, който до тогава се е считал за недостъпен в зимни условия.

Небето е чисто, вятърът спокоен, а върхът ги очаква само след тази финална права.

Снимка: facebook.com/Chhang Dawa Sherpa

Ако успеят да преминат тези десет метра, те ще получат славата на първите, които постигат невъзможното. Но Дава Шерпа, единият от водачите на групата, трябва да игнорира историческия момент и премръзналите си пръсти и да се концентрира в последните стъпки към К2.

Чанг Дава Шерпа и Сона Шерпа за срещата с К2 и непалските алпинисти, които най-накрая получиха световното признание, което заслужават. Интервю на Анна Илиева.

Снимка: facebook.com/Chhang Dawa Sherpa

- Защо решихте да изкачите връх К2 в невъзможни зимни условия?

Откакто разбрахме, че върхът е непокорим през зимата и никой не го е изкачвал преди, аз и екипът ми решихме да го направим в името на славата и да изградим представа за непалските екипи.

- Какви бяха метеорологичните условия под върха, докато изчаквахте преди финалните метри до горе?

Докато закачахме въжетата, с които да изкачим последните 10 метра, условията бяха доста хубави и ние дори се наслаждавахме на времето, докато работим.

Снимка: facebook.com/Chhang Dawa Sherpa

Какво е Вашето послание към света като първата група шерпи, която изкачва най-смъртоносния връх през зимата?

Посланието е, че постигнахме този успех благодарение на упорита и екипна работа. От самото начало на експедицията ние отворихме пътя към обединение на всички лагери. Метеорологичните условия не бяха благоприятни, но въпреки всичко успяхме.

Снимка: facebook.com/Chhang Dawa Sherpa

Кои бяха най-трудните моменти?

Всъщност всеки момент беше труден. Но най-тежко беше, когато всичките ни запаси от храна и палатките ни бяха отнесени от вятъра в лагер номер две. Най-трудно беше да носим отново всичко нагоре и пак да построим лагера.

- Планината беше ли на ваша страна? Беше ли ваш приятел през тези трудни условия?

Имахме много късмет, защото се отвори кратък прозорец между 15-ти и 16-ти януари, когато времето позволи изкачване. Имахме благословията на планината. Всъщност, ние работим усърдно, за да направим планината благоприятна за изкачване по време на тежък снеговалеж, силни ветрове и екстремен студ. Винаги сме считали планината за бог и силно вярвахме, че ще ни позволи изкачване.

За съжаление, имаше и тежки моменти като загубата на нашия приятел и колега Сержи Мигноте в подножието на първия лагер. Освен това температурите паднаха до минус 80 градуса по Целзий.

 

Снимка: facebook.com/Chhang Dawa Sherpa
Какво си казахте, когато стъпихте на върха?

През цялото време на експедицията планирахме как да останем заедно, въпреки всичко, как ще застанем на върха рамо до рамо. Не беше лесно да се изкачваме по едно и също време, но желанието да останем заедно беше по-силно. Най-хубавата част беше, когато пяхме химна на Непал и всички десет души стояхме на зимния връх К2 за пръв път в историята.

- Защо е важно за вас това постижение да принадлежи на хората от Непал?

Като шерпи, ние помагаме в изкачването и работим много усърдно, но усилията ни винаги остават в сянка. Искахме да докажем, че непалските алпинисти също са много силни и умни. Направихме го в името на Непал. Всички ние, десет души, застанахме рамо до рамо на върха. Това предаде на света великото послание, че обединени сме най-силни.

- Страхувахте ли се?

Не се страхувахме. По-скоро бяхме развълнувани, че пишем история. Затова работихме здраво, за да си пробием път в планината към върха.

- Как финансирахте експедицията?

Ние нямаме спонсор. Финансирахме експедицията с лични средства, от самото начало до сега. Взех назаем от приятелите и роднините си, това е.

Снимка: facebook.com/Chhang Dawa Sherpa

Много хора ви наричат герои. Чувствате ли се като такива?

Чувствам се благословен, че хората ме наричат герой. Те ме уважават. Това е хубаво чувство, имайки предвид, че се връщаш от зоната на смъртта. Но не се смятам за герой. За да си герой, трябва да правиш много повече подвизи. Но искам да благодаря на тези, които ме считат за герой на планината.