Испанската автономна област Каталония гласува днес на местни избори, доминирани от въпроса за отцепване от Испания.

Министър-председателят на областта Артур Мас свика предсрочни избори в опит да спечели подкрепа за местен референдум след четири години за възможността каталонците да се сдобият с независима държава до 2020 г.

Около 21 ч. българско време приключиха изборите в автономната испанска област. По първи прогнозни резултати Мас печели тези избори, но засега не получава абсолютно мнозинство. Това може да затрудни намеренията му да извади областта от Испания и да я превърне в независима държава.

Първите прогнозни резултати сочат, че Артур Мас и партията му печелят за момента 57 депутати в 135-местния парламент на автономната област. Той се нуждае от най-малко 68 представители, за да получи абсолютно мнозинство и да може да свика референдум.

„Днес Каталония гласува за своето бъдеще. В следващите 4 години каталонците ще могат да изберат пътя, по който да поеме Каталония. Независимо дали ще са „за" или „против"самостоятелна държава, важното е, че ще могат свободно да избират", заяви Мас.
 

Социологическите проучвания показваха, че повечето каталонци ще гласуват за партии, които са за обявяване на независимост.

До средата на изборния ден бяха гласували 35 на сто от всичките 5,5 милиона гласоподаватели. Това е най-високата досега избирателна активност за последните 30 години в автономната област.

Заплахата от отцепване на богатата Каталония е сериозен проблем за испанския министър председател Мариано Рахой, който се стреми да покаже стабилност и фискална отговорност в усилията си да задържи Испания в еврозоната и да избегне международни спасителни мерки въпреки тежката рецесия.

Именно икономическата криза насърчи отцепническите настроения в Каталония, която разполага със завидно ниво на самоуправление. В момента областта изпитва финансови трудности и Мас твърди, че тя е щяла да се справи по-добре с кризата, ако не е трябвало постоянно да прехвърля част от данъчните си постъпления към по-бедни испански региони.

Според критиците обаче премиерът е подел каузата за независимост, за да накара каталонците да забравят неговите непопулярни мерки за икономии в здравеопазването и образованието. Все пак социологическите проучвания показват, че все повече жители на областта подкрепят идеята за отцепване от Испания.

Сега делът им е над 50 процента, докато през 90-те години на 20 век той е бил почти двойно по-малък. Стотици хиляди хора участваха през септември в Барселона в демонстрация в подкрепа на независимостта.

Стъпките към независимост получиха тласък през 2010 г., когато Конституционният съд на Испания разгневи каталонците с решението си да ограничи автономията на областта. През септември тази година Рахой допринесе за засилването на движението за независимост, като отказа да позволи на Каталония да управлява своите данъци.

Критиците обаче настояват, че евентуално отцепване би навредило на Каталония, тъй като би я лишило от испанския пазар и би я принудило да изгради редица структури, за които в момента тя не може да плаща.

Освен това евентуална независимост би оставила Каталония извън Европейския съюз, поне в началото. Рахой предупреждава, че на Каталония би й се наложило да кандидатства за присъединяване към общността, което е продължителен процес.

Испанското правителство казва, че конституцията на страната не позволява на областите да организират референдуми и се зарича да блокира евентуален вот.

Привърженици на независимостта твърдят, че ако референдумът за независимост получи голяма подкрепа, Испания ще бъде принудена да промени конституцията си, а ЕС би трябвало да уважи самоопределението на Каталония.