Канадската провинция Алберта ще проведе референдум дали да остане част от Канада или да премине към втори, задължителен вот за отделяне. Това е първото сериозно изпитание за единството на страната от десетилетия насам.
Изявлението беше направено в четвъртък от премиера на провинцията Даниел Смит, след като гражданска петиция в подкрепа на отделянето събра над 300 000 подписа по-рано тази година, а отделна петиция в подкрепа на оставането на Алберта в Канада - повече от 400 000 подписа.
В богатата на петрол провинция от години набира сила движение за независимост, изградено върху дългогодишното усещане, че Алберта е пренебрегвана от политиците в Отава, пише Би Би Си.
Въпреки това социологическите проучвания показват, че мнозинството жители на Алберта биха гласували против отделянето.
Провинциалният референдум е насрочен за 19 октомври, съобщи премиерът.
В телевизионно обръщение Смит заяви, че въпросът, който ще бъде зададен на жителите на Алберта тази есен, ще бъде: „Трябва ли Алберта да остане провинция на Канада, или правителството на Алберта да започне правната процедура, изисквана от канадската конституция, за провеждане на задължителен провинциален референдум относно това дали Алберта да се отдели от Канада?“.
Самата Смит заяви, че ще гласува Алберта да остане част от Канада. „Така бих гласувала на референдум за отделяне на провинцията“, каза тя и добави, че „това е и позицията на моето правителство и на парламентарната ми група“.
Въпреки това тя посочи, че е .дълбоко обезпокоена от съдебно решение, с което съдия от Алберта е анулирал петиция за референдум за отделяне, след като представители на местните коренни народи от Първите нации са заявили, че не са били надлежно консултирани, което според тях нарушава правата им. Това е спряло проверката на подписите по петицията и е оставило възможността за референдум в несигурност.
„Като премиер няма да позволя правна грешка на един-единствен съдия да заглуши гласовете на стотици хиляди жители на Алберта“, заяви Смит в четвъртък. „Бъдещето на Алберта ще бъде решено от жителите на Алберта, а не от съдилищата.“
„Да отлагаме въпроса само удължава един много емоционален и важен дебат, а заглушаването на гласовете на стотици хиляди жители на Алберта, които искат да бъдат чути, е неоправдано в едно свободно и демократично общество“, допълни тя.
През последните месеци Смит беше подложена на силен натиск от поддръжниците на отделянето да включи този въпрос в бюлетината.
Единството на Канада и преди е било поставяно под напрежение.
Квебек два пъти е гласувал против независимостта, като последният вот през 1995 г. завършва с изключително малка разлика - 50,58% „не“ срещу 49,22% „да“.
След тези събития Канада въвежда правила за евентуално отделяне. Дори ако привържениците на напускането в Алберта спечелят през октомври, пред тях стои дълъг и несигурен път.
В началото на май премиерът на Канада Марк Карни заяви, че всеки опит провинцията да се отдели трябва да следва правилата, заложени в Закона за яснота - закон, приет преди 26 години след референдума в Квебек през 1995 г.
Един евентуален втори задължителен референдум за независимост на Алберта ще трябва да спазва условията, определени в закона, включително да има „ясно мнозинство“ в подкрепа на отделянето, формулировката на въпроса да бъде недвусмислена и процесът да бъде под наблюдението на федералната Камара на общините.
Ако тези условия бъдат изпълнени, Алберта ще влезе в трудни и вероятно продължителни преговори с федералното правителство относно условията на раздялата.
Недоволството срещу Отава отдавна съществува в западната провинция с население от около 4 милиона души, особено по отношение на развитието на природните ресурси. Част от жителите на Алберта смятат, че федералното правителство пречи на петролната и газовата индустрия на провинцията в полза на климатични политики.
Съществува и дългогодишното убеждение, че провинцията, със своите огромни природни богатства, дава повече на страната, отколкото получава обратно.
Доскоро възможността за криза в националното единство се смяташе за крайна политическа идея, но през последната година тя става все по-реалистична.
Макар движението за отделяне да няма единна позиция, повечето негови привърженици искат поне по-голяма автономия върху природните ресурси на провинцията и върху политическите ѝ приоритети.
Смит призна част от тези опасения в четвъртък, като заяви, че федералното правителство се опитва „да се придвижи към по-централизирана система по американски модел“ и навлиза в правомощията на провинциите.
„Категорично отхвърлям опитите на Отава да прави това и призовавам всички провинциални лидери и депутати да поправят огромните щети, които централизацията на властта в Отава нанесе на страната ни - икономически и по отношение на националното единство“, каза Смит.
