Предстоят напрегнати две седмици за турската опозиция. Кемал Кълъчдароуглу ще се бори за подкрепата на избирателите на класирания се на трето място в президентската надпревара Синан Огнан.
Самият Огнан, който е лидер на клайнодясната коалиция, намекна, че ще подкрепи опозицията само ако партията на кюрдите „Зелената партия“ бъде изключена от политическата система.
Какво се случва с гласовете с опозиционни убеждения - срещаме ви с тези, които искат промяна?
За Бурак Четинер и Емре Айдемир, които порастват под управлението на Ердоган, изборите са шанс за промяна. Като повечето млади хора искат свобода.
„Най-напред трябва да се оправи това, че хората не трябва да се страхуват, ако са написали или казали нещо“, смята Емре.
„Да, има репресивна среда. Да, демократичните канали са много ограничени, но това не е причина да мълчим“, казва Бурак.
Преди две години Бурак е арестуван и обвинен в тероризъм след участието си в протеста срещу политическото уволнение на директора на един от най-опозиционните университети в Турция – „Боазаджи“.
„Дойдоха в 5 часа сутринта. Започнаха да тропат силно. Между петима и шестима униформени проснаха мен, баща ми и майка ми на земята и насочиха оръжията си към нас“, разказва Бурак.
Седеф Кабаш е едно от остриетата на турската опозиционна журналистика. За първи път полицията нахлува в дома ѝ през 2015 година заради критичен туит. А миналата "поговорка" по време на жив ефир я вкарва в затвора за обида срещу президента.
„В никакъв случай няма да отстъпя и няма да млъкна. Както виждате, продължавам да говоря“, казва тя.
Седеф добавя, че атаките срещу нея са предупреждение и към останалите ѝ колеги, които говорят за проблемите в Турция – като икономическата криза, корупцията и неспазването на човешките права.
В тазгодишната класация на "Репортери без граници" за свободата на медиите Турция падна до 165 място от 180 държави.
