Как една промяна в отглеждането на ориз неочаквано направи въздуха в Индия много по-лош

Индийска инициатива за запазване на изчезващите подпочвени води чрез забавяне на годишната сеитба на ориз доведе до драматично влошаване на замърсяването на въздуха в Ню Делхи и околния регион, който вече е известен със задушаващия си смог, смятат фермери и изследователи.

В продължение на десетилетия фермерите изгарят стърнищата от полето, които остават след жътвата на ориза, за да се подготвят за следващата реколта, пише "Вашингтон Поуст".

Но когато правителствени служители наредиха забавяне на лятната сеитба на ориз в част от Индия с няколко седмици, за да се възползват от предстоящия мусонен дъжд, те не взеха под внимание, че ветровете в Индия биха се променили с времето за прибиране на реколтата. Сега прибирането на реколтата съвпада със зимното време и ветровете разнасят дима из равнините на Северна Индия.

Селскостопанската заповед, приета за първи път през 2008 г., е причинила до 20 процента увеличение на частиците дим в северните индийски градове, включително Делхи, според екип от изследователи от Съединените щати, Индия и другаде.

Тази седмица отровният въздух в Делхи достигна най-лошото си ниво от пет години. В отговор правителството затвори училища, строителството и някои офиси.

Снимка: Reuters

„Вегетационният сезон на ориза се измести и човек би си помислил, че това е добре“, каза Лорета Микли, атмосферен химик в Харвардския университет. „Обикновеният човек ще каже: Какво общо имат подземните води със замърсяването на въздуха в Делхи?“ Но индийските фермери казват, че виждат въздействието.

Семейството на Гурпрет Сангха притежава земеделска земя в два индийски щата. В западния щат Раджастан, където разпореденото от правителството отлагане не се прилага, неговите фермери продължават да жънат ориз и да палят стърнищата към края на септември.

Близо месец по-късно, след като ветровете са се променили, фермерите в района в северния щат Пенджаб правят същото. Законът в Пенджаб забранява засяването на оризов разсад в разсадници с дълги корита преди средата на май и пресаждането на този разсад в наводнени оризища преди средата на юни, забавяйки жътвата и изгарянето на стърнищата.

„Ако стоите в моята земя в Раджастан или в земята на моето семейство в Пенджаб, димът от изгарянето е един и същ“, каза Сангха. „Но през септември димът просто изчезва от Раджастан. А през октомври или ноември моят дим от Пенджаб отива и задушава Делхи".

„Те запушиха един проблем и породиха друг“, добави той.

Променливи ветрове

Северните щати Пенджаб и Харяна са известни като житницата на Индия, отглеждайки редуващи се култури от ориз и пшеница. Но напояването на ориза изисква много вода и бързото изчерпване на подпочвените води в тези щати излага на риск хранителните доставки на страната.

Така че през 2008 г. държавните правителства наложиха забавяне на сеитбата до началото на сезона на мусоните, отлагайки жътвата и изгарянето на стърнищата.

Преди промяната ветровете по време на прибиране на реколтата бяха „активни, бурни, с повече вентилация“, каза Микли, демонстрирайки във видео разговор, като движи ръцете си напред-назад. „След това замърсеният въздух прегръща Земята.“ Тя вдигна ръце една върху друга.

„Сега разполагаме със забележителни сателитни изображения на огромни участъци дим, които просто си проправят път бавно, бавно“, каза тя. От 2018 г. тя и нейните колеги публикуваха академични статии, документиращи тези ефекти.

Забавянето на отглеждането на ориз също е довело до още повече опожаряване на полетата от преди, според интервюта с фермери, проучвания на домакинствата и сателитни данни. Това е така, защото фермерите имат по-малко време да подготвят полетата за следващата си реколта, обикновено пшеница, и трябва да изчистят полетата по-спешно. Изследователи от Харвард установиха, че промяната във времето е съвпаднала с 40 процента повече изгаряния в Пенджаб.

„Трябва да направим крачка назад и да разгледаме цялата картина“, каза Тина Лиу, друг изследовател от Харвард, когато количествено определи въздействието на забавянето върху замърсяването на въздуха.

Въпреки доказателствата, правителственият служител, изготвил закона, отрича каквото и да е въздействие върху замърсяването на въздуха.

„Няма нито едно непреднамерено последствие от този закон“, каза Кахан Синг Панну, бивш секретар на отдела по земеделие на Пенджаб. Той каза, че забавянето на времето за сеитба не е забавило реколтата, тъй като новите сортове ориз отнемат по-малко време за узряване. Ако сега ветровете носят дим над Делхи, това може да се дължи на изменението на климата, каза той, а не на неговия закон.

„Ако този закон не беше направен, досега нямаше да има ориз в Северна Индия и страната ни можеше да внася зърнени храни“, каза той.

Пламъци на хоризонта

Правителството забранява опожаряването на ниви, но проучване на домакинствата, проведено от изследователите през 2016 и 2017 г., установи, че цели 80 процента от фермерите в Пенджаб изгарят остатъците от своите оризови култури.

От 2019 г. насам Върховният съд на Индия многократно издава заповеди, опитвайки се да потърси отговорност от фермерите и държавните служители за изгарянето, но практиката продължава, изпълвайки небето на Делхи всяка зима с канцерогени.

От една страна фермерите казват, че използването на машина за събиране на оризовите стърнища е твърде скъпо и отнема твърде много време. Те също така казаха, че хранителните вещества от изгорените стърнища помагат за подхранването на последващата реколта от пшеница.

Кардиолог: Мръсният въздух е рисков фактор за инфаркти и инсулти

Основните замърсители у нас са автомобилният трафик и отоплението на твърдо гориво

Някои учени са показали как изгарянето на реколтата освобождава черен въглерод, парников газ, дори по-ефективен от въглеродния диоксид при абсорбиране на светлина и затопляне на атмосферата. Някои учени и дори индийското правителство са открили, че черният въглерод, известен като сажди, пада върху ледниците на Хималаите, нагрявайки повърхността и ускорявайки топенето.

„Човешките същества са изобретателни и винаги искаме да поправим нещата“, каза Микли. Но, добави тя, „Учените и политиците трябва да са наясно, че могат да възникнат непредвидени последици, когато променим нещо в голям мащаб, като времето за реколтата за стотици хиляди ферми.“

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK

Продължи да четеш