Струите на черните дупки могат да ускоряват радиация и частици със скорост, близка до тази на светлината, което ги кара да светят с дължини на вълните, видими за радиотелескопите. Такова сияние привлича вниманието на астрономите, които стоят зад новото изследване, насоченото към небето с помощта на европейския радиотелескоп LOFAR, или LOw Frequency ARray, през 2018 г.

Новоописаните струи имат мощност, еквивалентна на тази на трилиони слънца, и са толкова масивни, че изследователите са нарекли мегаструктурата Порфирион по името на великан от гръцката митология.

Откритието кара астрономите да преосмислят разбирането си за това колко масивни могат да бъдат струите на черните дупки, както и как тези гигантски характеристики могат да повлияят на заобикалящата ги среда и на структурата на Вселената.

До края на наблюдаемата Вселена: Телескопът „Чандра“ направи 25 г. в Космоса (СНИМКИ И ВИДЕО)

Той открива нови екзотични явления и изследва стари загадки

„Тази двойка не е просто с размерите на една слънчева система или на един Млечен път; става дума за общо 140 диаметъра на Млечния път. Млечният път ще бъде малка точка в тези две гигантски изригвания“, обясни Мартин Оей.

Първоначално изследователите са търсили нещо друго с помощта на LOFAR: мъхести нишки на космическата мрежа.

Снимка: iStock

Космическата мрежа е широкомащабната структура на Вселената - мрежа от материя, която прониква в цялото пространство между галактиките, казва Оей.

Но докато се опитват да наблюдават космическата мрежа, екипът открива големи струи, идващи от галактиките. Общо екипът е забелязал 10 000 нови двойки струи от черни дупки.

„Когато за първи път открихме гигантските струи, бяхме доста изненадани. Нямахме представа, че те са толкова много“, казват учените.

Свръхмасивните черни дупки се намират в центровете на големите галактики. Наблюденията на екипа подчертаха, че все повече галактики имат струи от черни дупки, които достигат далеч отвъд границите им, обясни още Оей.

Снимка: NASA

Изследовател от друга област, съавторът на изследването Айвин Гаст, пръв забелязва най-масивната двойка джетове.

„След като открихме Порфирион, бяхме много развълнувани, а след като го обсъдихме, почувствах тръпката от това, че виждам и съоткривам нещо специално, което никой преди това не е оценил“, каза Оей.

Колко галактики има във Вселената?

Общият ѝ обхват би трябвало вече да достига 46 милиарда светлинни години

Преди наблюденията на LOFAR се смяташе, че големите реактивни системи са рядкост и се очакваше да са по-малки по размер. Преди да бъде забелязан Порфирион, най-голямата потвърдена реактивна система от черни дупки беше Алционеус.

През 2022 г. същият екип открива Алционеус, също кръстена на митичен гръцки гигант, и тази реактивна система се равнява на около 100 галактики от Млечния път.

Галактиката Млечен път се оценява на 100 000 светлинни години в диаметър. Една светлинна година е разстоянието, което светлината изминава за една година, което е 9,46 трилиона километра.

Авторите на изследването обаче са използвали по-широк подход и са взели предвид, че Млечният път е с диаметър 163 078 светлинни години, за да отчетат всички звезди и невидима материя в галактиката, заяви Оей.

Така те решават, че Порфирион е еквивалентен на 140 диаметъра на Млечния път.

Сега авторите казват, че вярват, че е възможно да се открият струи, по-големи от Порфирион, тъй като технологията на радиотелескопите се усъвършенства.