Избирателите в Кувейт се стичат пред избирателните урни за втори път през последните осен месеца и за трети в последните две години, предаде БТА, цитирайки световните агенции.
Извънредните избори бяха насрочени, след като през юни конституционният съд на страната анулира вота от декември 2012 г. Вотът ще бъде бойкотиран от по-голямата част от опозицията и няма да осигури достатъчно стабилност в малката петролна държава, изтощена от непрекъснати политически препирни.
Опозицията, съставена предимно от ислямисти или техни поддръжници, националисти и либерали, бойкотира и миналите избори и оттогава непрекъснато организира протести срещу промяната в правилата на гласуване, наложена с декрет на емира и без съгласуване с парламента. Промяната ограничи броя кандидати, които може да подкрепи всеки избирател, от четири до един.
Анализаторите очакват избирателната активност да е малко по-висока от тази през декември, когато до урните отидоха 40% от избирателите. Съвпадането на изборите със свещения за мюсюлманите месец рамазан, който предписва пости от зори до мрак, и с летните температури от почти 50 градуса по Целзий също не допринасят за висока избирателна активност.
„Нагласите на избирателите са много негативни. Хората са разочаровани от ситуацията в страната,” коментира пред АФП професорът по политология Абдел Уахед Калфан. Според него избирателите са разочаровани от представянето на досегашния парламент, който е бил „извънредно лоялен" към правителството, което от своя страна е било много слабо.
Кувейтците освен това недоволстват от лошите икономически показатели на страната си, от корупцията и от покачването на цените, твърди политологът.
От 2006 г. насам в Кувейт се сформираха десетина правителства, а днешните избори са шестият вот за съставяне на парламент.
„Смятам, че сърцевината на проблема е отказът на част от членовете на управляващата фамилия Сабах от изборно правителство,” казва пред АФП политическият анализатор Ануар ар Рашид.
Кувейт, който има изборен парламент от 1962 г., се смята за един от предвестниците на демокрацията в Персийския залив, но този имидж се пропуква заради непрекъснатите спорове между изпълнителната и законодателната власт.
Според конституцията от 1962 г. емирът, престолонаследникът, премиерът и ключовите министерски постове се излъчват измежду представителите на семейство Сабах, което управлява Кувейт от 250 години. През последните 20 години кувейтците обаче започнаха да изискват истинско разделение на властите.
Макар политическият подем в Кувейт да изглежда част от Арабската пролет, кувейтската опозиция твърди, че се стреми към по-широки реформи - включително към изборно правителство, а не към смяна на режима.
За новия 50-членен парламент се състезават 321 кандидати, от които 8 жени. Те се кандидатират като личности, понеже политическите партии в Кувейт за забранени. От 3,8 милиона жители на Кувейт около 1,2 милиона са кувейтци. Броят на гласоподавателите е над 400 000, от които 53% са жени.