Източници на The Guardian: Путин готви провокация срещу балтийските държави или Полша

Две държави от източния фланг на НАТО предупредиха, че Русия подготвя възможна „провокация“ срещу балтийските държави или Полша с цел да тества единството и сплотеността на западния военен алианс, пише The Guardian.

Западни източници също така изразяват опасения, че на хоризонта може да се очертава опасен период, тъй като Кремъл е поставен под нарастващ натиск вследствие на украинската кампания с далекобойни удари по цели в близост до Москва и Санкт Петербург.

„Наблюдаваме признаци, че Русия подготвя военни провокации срещу балтийските държави или Полша“, заяви в понеделник латвийското разузнаване. Според оценката обаче не става дума за подготовка на пълномащабно военно нападение.

Високопоставен политически източник от втора държава - членка на НАТО направи сходно изявление още миналата седмица. Той сподели, че получават разузнавателна информация, че Владимир Путин планира нещо срещу балтийските държави.

Според същия източник Путин може да е готов да изпита готовността на САЩ да защитят някои от най-малките членове на НАТО - Естония, Латвия и Литва, в отчаян опит да промени хода на войната, докато Русия изпитва затруднения с продължаващата си инвазия в Украйна.

В четвъртък вечерта полският министър-председател Доналд Туск също публично изрази своите опасения.

„Ние също така без никакви изключения споделяме мнението, че ситуацията е изключително нестабилна и че през следващите седмици и месеци могат да се очакват различни форми на ескалация“, заяви Туск на пресконференция след срещата на върха на държавите от Източния фланг в Гданск.

„Ще се стремим да се подготвим като група държави, които са пряко изложени на този риск“, допълни той.

Латвийското разузнаване посочи, че Русия не разполага с възможности да открие втори фронт, но разглежда варианти за хибридни атаки, като използване на ракети, дронове или други действия, предназначени да изпратят посланието: „Спрете да подкрепяте Украйна, иначе ще имате собствени проблеми“.

Макар предупрежденията да изглеждат свързани, в тях липсват подробни доказателства в подкрепа на тези оценки. Това ги отличава от детайлните предупреждения, публикувани от ЦРУ и британската разузнавателна служба MI6 преди пълномащабното руско нахлуване в Украйна през февруари 2022 г.

Тези предупреждения идват в момент, когато настъплението на Русия в Украйна е спряло, което поражда въпроси дали Кремъл няма да прибегне до алтернативни стратегии, за да преодолее застоя на фронта или да промени развитието на конфликта в своя полза.

„Москва ще търси начини да наруши настоящата тенденция - чрез хоризонтална ескалация (разширяване на конфликта към други държави) или чрез предприемане на действия на друго място. Не бива да очакваме Русия пасивно да приеме поражението“, заяви Киър Джайлс, експерт по Русия в аналитичния център Chatham House.

Относителната слабост на Русия беше подчертана и тази седмица, след като станции за ретранслация на дронове в Беларус преустановиха работа, след като Украйна заплаши да ги атакува. Миналия петък украинският президент Володимир Зеленски даде на Беларус едноседмичен срок за реакция, заявявайки, че това оборудване подпомага руските атаки срещу Украйна.

Един „Телеграм“ канал съобщи, че беларуските власти в областите Брест и Гомел са разпоредили на мобилните оператори да демонтират ретранслаторите, тъй като те пречели на местата за гнездене на яребици.

По-късно този месец НАТО ще проведе годишната си среща на върха в Анкара, Турция, на фона на несигурност относно ангажираността на САЩ към алианса. В сряда Доналд Тръмп заяви, че се чувства разочарован от европейските съюзници, които не са позволили на американските военновъздушни сили да използват летища на тяхна територия за удари срещу Иран.

От началото на пълномащабната инвазия в Украйна са регистрирани няколко вълни от руски саботажни действия и провокации, включително поставянето на запалителни устройства в пратки на DHL във Великобритания, Полша и Германия през лятото на 2024 г.

Миналия септември 19 руски дрона-примамки навлязоха в полското въздушно пространство, което принуди НАТО да вдигне изтребители, за да се опита да ги прихване. В същото време жителите на три източни полски воеводства получиха указания да останат в закрити помещения.

Украйна постепенно разви собствен капацитет за далекобойни удари, способен да поразява цели на разстояние до 2000 километра навътре в територията на Русия. Миналата седмица близо 200 украински дрона атакуваха няколко района в Москва, а след бомбардировка на петролна рафинерия върху части от руската столица заваляха капки нефт.

Западен военен източник заяви, че съществуват опасения Русия да предприеме ответни действия, ако Путин прецени, че е поставен под силен натиск, докато войната постепенно достига въздушното пространство над Москва и Санкт Петербург.

„Не мога да скрия истината - това е опасен период“, каза източникът.

Подобни опасения относно възможна руска ескалация се появиха и през есента на 2022 г., когато след серия от внезапни руски неуспехи в Харковска област западни държави се опасяваха, че Москва може дори да прибегне до използване на ядрено оръжие, за да защити позициите си. Впоследствие обаче не се появиха доказателства за реална подготовка за подобно разгръщане, а до края на годината фронтовата линия се стабилизира.

Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google