Измъчените от войни, глад и тежки условия на живот в Африка и Близкия Изток хора са готови да пътуват с дни почти без храна и вода, струпани като добитък на борда на претъпкани кораби, да рискуват живота си, само и само да се спасят от досегашния си живот.
Хеба и семейството ѝ са избягали от гражданската война в Сирия.
„Всеки, който се решава на подобно нещо, е тласнат от крайно отчаяние. Загубихме всичко. сега или ще оцелеем заедно, или ще загинем заедно”, обяснява Хеба.
Заедно с мъжа си и четирите си деца Хеба е избягала от град Хомс заради бомбардировките. Преди началото на войната животът им е бил нормален.
„Живеех добре, учех, имах хубава стая. Само че изведнъж започнаха да падат бомби”, споделя и Тухок.
След развихрянето на насилието 15-годишнят син на Хеба е този, който настоява да тръгнат. „Стояхме в къщи, а по улиците хората се избиваха. На земята лежаха телата на убитите”, обяснява Башир.
Така семейството поема по трънливия път на имиграцията – през морето към мечтания пристан на спокойствието - Европа.
Общо 174 хиляди бежанци са пристигнали през миналата година през Средиземно море на Стария континент. 3200 обаче са намерили смъртта си по време на пътуването.
