Изкуственият интелект решава невъзможното: Ще останат ли математиците без работа?

Изкуственият интелект вече решава математически задачи, останали без отговор с години, и поставя под въпрос бъдещето на една от най-старите науки. Докато технологичните компании демонстрират възможностите на своите модели, водещи математици се питат дали машините ще заменят учените, или ще отворят пътя към нова епоха на открития.

„Всички изследователски направления, по които работех, вече отпаднаха. Изправени сме пред нов ден“, заяви наскоро пред колегите си от Френското математическо дружество Юго Дюминил-Копен, носител на медала „Филдс“ за 2022 г. - едно от най-престижните отличия в математиката.

От април насам компаниите за изкуствен интелект редовно публикуват решения на нерешени досега математически задачи, стремейки се да демонстрират възможностите на най-новите си модели.

Миналата седмица „Оупън Ей Ай“ публикува решения на 719 такива задачи.

Този напредък кара представителите на научната общност да се питат дали не настъпва краят на математическите изследвания.

Стефан Мала, носител на златния медал на Френския национален център за научни изследвания за 2025 г., признава емоционалния шок от последните публикации, но е категоричен, че математиците винаги ще бъдат необходими.

„Математиката е много повече от пресмятане: тя е начин да мислим ясно“, заяви той пред АФП.

„Отвъд всички проблеми, пред които ни изправя изкуственият интелект, математиката ще запази централното си значение, защото е инструмент, който позволява на нас, хората, да мислим ясно и да разбираме нещата“, добави Мала.

Първа стъпка към организиран отговор на промените направи фондация „Саймънс“.

Миналата седмица този голям американски благодетел на математическата наука обяви програма за 15 милиона долара, съфинансирана от „Оупън Ей Ай“ и „Антропик“, която ще подпомага математиците в работата им с изкуствен интелект.

Програмата ще финансира работни срещи за оценка на резултатите, получени чрез ИИ, и за установяване на стандарти за използването му.

Мала подчертава, че математиците са необходими и в преподаването, макар бързото развитие на технологиите да се отразява и на тази сфера.

„Има много млади хора, които не са особено запалени по математиката. Когато видят подобно въздействие, могат да си кажат: „Щом дори учените ще бъдат заменени от изкуствен интелект, защо изобщо да се занимавам?“, посочи той.

„Този въпрос трябва да бъде разгледан, защото е напълно невярно, че вече нямаме нужда от математици.“

Според Франсоа Шарл, математик и ръководител на катедра във Висшето нормално училище в Париж, става дума за два отделни въпроса.

„Имаме основателни притеснения за организацията на научната общност, защото изкуственият интелект променя начина, по който хората навлизат в професията и преминават през докторантурата. Но от чисто научна гледна точка изобщо не съм песимист. Някои препятствия могат да бъдат преодолени. Като учени трябва да бъдем по-амбициозни“, заяви той.

Мала, който наскоро публикува книга за математиката и изкуствения интелект, прави разграничение между сегашните промени и механизацията на селското стопанство след появата на тракторите.

„Това беше и човешка трагедия за някои хора, които трябваше да напуснат селото, да се преместят в градовете, да си намерят работа и да се преквалифицират. Математиците обаче не са в такава ситуация. Когато владееш математиката, можеш да правиш изключително много неща“, аргументира се той.

Междувременно Седрик Вилани, носител на медала „Филдс“ за 2010 г. и остър критик на изкуствения интелект, потърси вдъхновение от телевизионния детектив Коломбо в публикация за френския вестник „Фигаро“.

„В математиката заключението е по-малко важно от пътя, по който се стига до него“, подчерта той.