Археологически открития от човешки общества в Южна Америка хвърлят нова светлина върху ролята на лисиците в тях.
Те са едни от най-адаптивните животни. Срещат се от тундрата до пясъчните пустини.
Едно проучване показа – пише Britanica – че лисиците предпочитат райони, които са по-развити и поддържани, като жилищни квартали, спортни игрища и градски паркове.
Те също така показват модел на избягване на местообитания, които са по-естествени и по-малко застроени, като гори, открити полета и други форми на зелено пространство, които са били посещавани от койоти.
Според учени от Оксфордския университет присъствието на лисиците в близост до човека не е нещо ново. Често лисици търсят контакт и се сближават с хора, а дори им стават любимци. Един от примерите е как лисица яде баница и гледа телевизия с ловна дружинка в родопско село.
Пренасяйки се в Патагония, Аржентина, археологически открития показват гробове на 1500 години, в които до хората са били погребвани лисици. Това подсказва, че те са били високо ценен спътник или домашен любимец на ловци.
Зъби на диви лисици са открити в древни човешки погребения в Аржентина и Перу, което предполага, че животното е имало символично значение там, но цял скелет на лисица в човешки гроб е изключително археологическо откритие.
Лисицата, известна с научното си име Dusicyon avus, е била средна на ръст около 10-15 кг. Тя е изчезнала преди около 500 години – няколко века преди да се появят домашните кучета в Патагония, предава Би Би Си.
