Истанбул, един от най-големите градове в света, продължава да се разраства с всяка година. Това разширяване поставя огромен натиск върху водните му ресурси, а въпросът „Какво ще стане, ако градът остане без вода?“ става все по-актуален.
В района на Шиле, който отдавна е част от Истанбул, природолюбителката Джоди Харбърт си спомня за една мишеловка, която редовно кацала върху блатата край реката.
Но с времето, когато местната управа започнала да облицова реката с бетон, птицата изчезнала, оставяйки след себе си зловещо предзнаменование.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
„Това място трябва да бъде като гъба, за да задържа водата. Ако искаме да избегнем сушите, водата трябва да остане в почвата, а това е невъзможно, когато реките са затворени в бетонни корита“, казва Харбърт.
Заплахата от безводие
През януари 2021 г. тревожни заглавия обиколиха медиите: Истанбул може да остане без вода до 45 дни. Резервоарите бяха достигнали критично ниски нива, а зимните валежи не бяха достатъчни. Дори Дирекцията по религиозни въпроси на Турция призова за молитви за дъжд по време на петъчните служби в джамиите.
Това обаче не беше първият подобен случай. През 2014 г. квартал Кадъкьой остана без вода в продължение на четири дни. В началото жителите търпеливо чакаха, но с всеки изминал ден напрежението растеше, докато на четвъртия ден се стигна до протести с искания за незабавно възстановяване на водоснабдяването.
През октомври 2024 г. нивото на водните резерви отново падна драстично до едва 37,4% от капацитета. Турският министър на земеделието и горите, Ибрахим Юмаклъ, предупреди, че до 2030 г. страната може да изпита сериозен воден дефицит, който ще засегне значителна част от населението.
Градът, заобиколен от солена вода
Истанбул е град на водата, но парадоксално изпитва недостиг на прясна вода. Черно море на север, Мраморно море на юг и Босфорът, който разрязва града наполовина, са всички солени водни басейни. Градът няма голяма река, която да го снабдява с прясна вода.
През втората половина на XX век населението на Истанбул нарасна драстично – от 1 милион души през 50-те години на миналия век до над 17 милиона днес. Това рязко увеличаване на населението води до все по-голямо търсене на вода, докато същевременно новите жилищни райони заемат все повече от водните басейни на града.
В отговор на кризата истанбулската водоснабдителна компания İSKİ изгради язовири и инфраструктура, която транспортира вода от отдалечени села. Този процес обаче източва местните водоизточници, унищожава земеделието и принуждава жителите на тези села да мигрират – често именно към Истанбул, увеличавайки населението и задълбочавайки проблема.
Накъде върви Истанбул?
„Истанбул вече изпитва сериозен недостиг на вода и се доближаваме до екологичните си граници“, предупреждава Акгюн Илхан, специалист по управление на градските води и климатичните промени в Босфорския университет. Според него градът трябва да приеме тази реалност и да вземе мерки, преди кризата да стане необратима.
Със застрашени водоизточници като езерото Кючюкчекмедже и нарастваща опасност от суша, Истанбул се намира на ръба на водна криза. Денят, в който водата свърши напълно, може да дойде бавно, но неумолимо. Въпросът е: ще предприеме ли градът необходимите действия навреме?
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
