Испанският министър-председател Мариано Рахой предложи промяна в закона за работното време, която цели да премахне 3-часовата обедна почивка, по-известна като сиеста. Промяната ще уеднакви работното време на испанците с останалата част от Европа.

Това обаче няма да се отрази драстично на повечето граждани, защото те работят далече от домовете си и не могат да се приберат и да дремнат. В провинциалните райони обичаят продължава да съществува.

Предложението на Мариано Рахой все пак ще наложи промени в социалния и личния живот на испанците, коментира в. „Гардиън”. Международните компании се стремят да наложат стандартен работен ден от 9 до 5 ч., но въпреки това повечето испанци работят от 8 или 9 до 2 ч. и след това от 4:30 до 8 ч. вечерта. В почивката, макар да не успяват да поспят, хората обядват с приятели или пазаруват, защото големите вериги магазини не затварят по средата на деня.

Традицията на сиестата е била въведена, за да се осигури почивка на земеделските работници в най-горещите часове. В последните десетилетия обаче земеделието е все по-маловажна част от икономиката на Испания. Освен това маслините, които се отглеждат най-вече в горещите южни части на страната, се берат между октомври и януари.  

Предложението за промяна на работното време цели най-вече да подобри рекордно ниската производителност на труда и да отстрани негативните последици от дългия работен ден за семейния живот. Понеже хората се прибират към 8 ч. вечерта, те вечерят късно и си лягат късно, особено през лятото. В резултат на това испанците са нация на недоспалите.  

Учебният ден е подобен на работния, въпреки че не е толкова дълъг. Учениците започват рано, а почивката им е от 1:30 до 3 ч. следобед, като следват занятия до 5 ч. Броят на родителите, които не могат да си позволят децата им да обядват в училищния стол, се увеличава, а това налага децата да пътуват до училището и обратно два пъти на ден.

Между края на учебния и края на работния ден има тричасова разлика. Ако бабата или дядото не са свободни да вземат децата от училище, то на родителите им се налага да ги запишат на платена занималня.

Все повече училища въвеждат учебен ден от 8 до 2:30 ч., за да спестят пари. Друга причина е, че испанските деца прекарват най-много време в училище, но постигат по-ниски резултати от връстниците си в другите страни от ЕС. 

Работещите родители искат и търсят гъвкаво работно време, за да избегнат разделения на две ден. Все пак работодателите остават скептични за работата от вкъщи и смятат, че трябва да си в службата, за да работиш.

Въпреки че НАСА препоръчва 26-минутна сиеста за добро здраве и по-голяма продуктивност, в Испания тези, които е най-вероятно да се възползват от нея, са безработните. Това са близо 5 млн. души.

Докато правителството не може да им намери работа, всъщност няма да има особено значение кога започва и приключва работния ден в Испания.