Президентът на Узбекистан Ислам Каримов почина на 79 години, след като претърпя инфаркт. Здравословното му състояние през последните дни силно се влоши, а новината за кончината му първо бе съобщена от турския премиер Бинали Йълдъръм.
Официална информация от Ташкент цял ден липсваше. Днес следобед руската агенция „Интерфакс” потвърди смъртта му, но минути по-късно оттегли съобщението си, което обясни с техническа грешка.
Сега обаче кончината му бе потвърдена от узбекистанското правителство, което обяви, че погребението е насрочено за утре, 3 септември. То ще се състои в родния град на Каримов – Самарканд.
Роденият на 30 януари 1938 г. Каримов бързо се издига в йерархията на комунистическата партия и става неин лидер от 1989 г. до разпадането на Съветския съюз през 1991 г.
Той винаги се е възприемал като защитник на страната си от заплахата на войнствения ислям, но за критиците си е безпардонен диктатор, който използва изтезания, за да се задържи на власт.
Многозначителен е фактът, че ръководителят на бившата съветска република, която провъзгласява своята независимост от Москва през 1991 г., избира Тамерлан – владетел в Централна Азия от XIV в. и завоевател с уклон към масовите убийства, за национален герой.
През 27-те години на своето управление Каримов не търпи никакво инакомислие, упорито не се поддава на натиска да реформира замиращата икономика и ревностно пази независимостта на страната си от Русия и Запада.
Но дори след независимостта икономиката остава стриктно регулирана от държавата, въпреки натиска от Международния валутен фонд и от други организации за въвеждането на пазарни реформи и за либерализация на търговията с чужда валута.
Той има две дъщери – Гулнара и Лола. Гулнара се занимава с шоубизнес и става един от най-могъщите хора в Узбекистан, но през 2014 г. според медийни информации е поставена под домашен арест и оттогава не се е появявала публично.
По-малката ѝ сестра става посланик на Узбекистан в ЮНЕСКО. През 2013 г. казва в интервю за Би Би Си, че не е говорила с Гулнара от 12 години.
Когато Западът призовава през 2006 г. Каримов да спазва правата на човека, той отговаря: „Не се бъркайте в нашите дела под претекст, че насърчавате свобода и демокрация. Не ни казвайте какво да правим, с кого да сме приятели и накъде да се ориентираме”.
През неговото управление Узбекистан – страна с 32-милионно население, намираща се на някогашния път на коприната, свързващ Азия с Европа, става една от най-изолираните и авторитарни държави.
Каримов често предупреждава за заплахата, която войнствените ислямисти представляват за богатия на ресурси централноазиатски регион, но критиците му го обвиняват, че преувеличава, за да оправдае репресиите срещу несъгласните с неговата политика.
„Такива хора трябва да бъдат застреляни в главата”, каза той по адрес на ислямистите в реч пред парламента през 1996 г. „Ако е необходимо, ако на вас ви липсва решителност, аз ще ги застрелям”, добави той.
Отношенията на Узбекистан със САЩ и ЕС са замразени, откакто войските на Каримов потушиха жестоко протест в източния град Андижан през май 2005 г. По информация на очевидци и правозащитни организации в конфликта са загинали стотици цивилни.
Каримов затвори и американската военна база в страната му, открита след нападенията на „Ал Кайда” в САЩ на 11 септември 2001 г. След като Западът наложи санкции на Узбекистан и забрани да се издават визи на водещи държавни представители, Каримов подобри отношенията с някогашния си господар Русия.
Западът обаче постепенно смекчи позицията си спрямо Узбекистан – производител на памук, злато и природен газ – и Каримов предостави важен транзитен коридор за доставки, предназначени за американските сили в съседен Афганистан.
През 2012 г. отношенията между Москва и Ташкент се влошиха и Узбекистан се оттегли от оглавяваната от Русия Организация на договора за колективна сигурност, в която членуват няколко бивши съветски републики и според анализатори играе ролята на регионална противотежест на НАТО.
Вижте още във видеото:
