Жертви, евакуация и разрушения – това са асоциациите, които будят напоследък имената Харви и Ирма. 

Харви и Ирма Шлутър обаче са много далеч от това. Те са възрастна, щастливо женена двойка, която през март ще отпразнува 75 години съвместен живот, пише Ню Йорк Таймс. 

И двамата са дълголетници - Харви е на 103, а съпругата му – на 93 години. Двамата са преживели виждането на самолет за първи път и стъпването на Луната на Нийл Армстронг. В последното си интервю, мисис Шлутър дори си спомня какво е било времето в околността в Скопейн, в деня на убийството на Кенеди – хладно и облачно. 

Но въпреки всичко, което са видели, никога не са преживявали подобни мощни урагани, които носят имената им и връхлитат така брутално родината им. „Наистина не мога да си обясня това съвпадение, не знам как работи логиката”, споделя господин Шлутър след като разбира за странното съвпадение на имената. 

Обяснението е просто - от 1979 г. Световната метеорологична организация редува мъжки и женски имена за тропически бури, зародили се над Атлантическия океан. 

Шест основни списъка с имена се пазят и използват на ротационен принцип. Така малките имена на ураганите, които са използвани 2017 г. могат да се появят отново през 2023 г.  Практиката е името да отпада, ако ураганът е смъртоносен. 

Името „Харви” за първи път е било използвано за буря през 1981 г. Още шест бури носят същото име. На всеки шест години той е следван от Ирен. Но през 2011 г., ураганът удря Карибите и много градове по източното крайбрежие, така че името отпада. Списъкът на имена е дълъг, някои от тях са Хейзъл, Карла, Линда, Инсс, Агнес, Андрю и Мич, Изабел, Иван, Катрина, Феликс и други. 

Предвид жестокостта на ураганите Харви и Ирма през 2017 г., това вероятно ще бъде първият и последен път, когато имената се появяват в тандем. 

Семейство Шлутър обаче са тандем от 40-те години на XX-ти век, когато Харви посещава брат си в Спокейн и се натъкнал на Ирма, останала със сестра си в апартамента по-долу, докато тя посещавала гимназия.

Господин Шлутър веднага бил поразен при срещата им. Бъдещата му съпруга било по-колеблива. „Все още не бях завършила училище, исках да завърша, но той ми предложи да се оженим”, спомня си тя. 

Двамата се женят през 1942 г. Тогава Шлутър е все още в армията. След това се завръщат във Вашингтон. Докато той работи като бръснар, тя намира живот у дома самотен. И двамата са израснали в големи семейства и спонтанно решават да станат приемни родители на големи групи деца – много от които с физически или умствено увреждания. В последните две десетилетия са се погрижили за над 120 деца. Преди няколко години, по време на пресконференция, той отбелязва, че едно от най-удовлетворителните неща в живота му, е било именно да е приемен родител. 

Спокейн, в източната част на Вашингтон, никога не е удрян от урагани. Ирма не си спомня някога да са били засегнати сериозно от други метеорологични събития, включително снежни бури и земетресения, които са по-често срещани в околността. 

Когато Харви и Ирма се раждат в началото на 20 век, радиото е ново изобретение, а кабелната телевизия е на десетилетия в бъдещето. В новия век те гледат как имената им трепкат на екрана със съобщения за смърт, разрушение и евакуация.