Съединените щати нападнаха Иран. Само няколко дни след като намекна, че може да отложи със седмици всякакви американски военни действия, президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви на 21 юни, че американски самолети са нанесли удари по три ирански ядрени обекта, включително дълбоко заровения обект във Фордоy.
Ирански официални лица потвърдиха, че ударите са били извършени. Въпреки че Тръмп настоя, че обектите са били „унищожени“, остава неясно какви щети нанесените щети, коментира Илан Голденберг в коментар за Foreign Affairs.
Ясно е обаче, че с тази американска намеса войната, която Израел започна срещу Иран преди повече от седмица, навлезе в нова фаза. Събитията могат да се развият в няколко посоки. Американската атака наистина може да доведе до иранска капитулация при благоприятни за Израел и САЩ условия. Но е също толкова или дори повече вероятно да въвлече Съединените щати по-дълбоко във войната с дълбоко негативни последици.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Иран почти сигурно ще потърси някакъв начин на отмъщение, може би като атакува близките американски бази и евентуално убие американски войници. Това би могло да доведе до все по-широка ескалация с опустошителни последици за региона и американско забъркване във война, която малцина американци искат, посочва авторът на коментара.
Израел не можеше да разруши Фордоу
Повече от седмица след началото на войната Израел се въздържа от нанасяне на удар по едно от най-важните ирански ядрени съоръжения във Фордоу - съоръжение, което преди началото на войната разполагаше с достатъчно обогатен уран и центрофуги за бързо производство на материал за няколко ядрени оръжия. Това не беше така, защото Израел не искаше да разруши Фордоу, а защото не можеше да го направи.
Съоръжението е заровено толкова дълбоко под земята, че само бункерни бомби Massive Ordnance Penetrator, с които разполагат Съединените щати, но не и Израел, биха могли да го унищожат.
Всяка надежда да се направи невъзможно Иран бързо да се домогне до ядрено оръжие изискваше или унищожаването на Фордоу, или споразумение от страна на Иран да разглоби голяма част от съоръжението. В крайна сметка Тръмп нямаше търпение за дипломатическия вариант и реши да изключи възможността за бърз ирански ядрен пробив, като се включи във войната и бомбардира съоръженията във Фордо, Натанз и Исфахан.
Тръмп вероятно се надява, че Съединените щати ще могат да поемат ограничено иранско отмъщение и ще се опитат да не се намесват по-дълбоко във войната. Подобна хитрост може да проработи, но е изключително рискована.
Отговорът на Иран
След този удар най-вероятният отговор на Иран ще бъде да атакува американски бази на Арабския полуостров или в Ирак, точно както Техеран направи в отговор на американския удар, при който през 2020 г. беше убит иранският военен лидер Касем Солеймани.
Под обсадата на два мощни противника иранското ръководство може да реши да изстреля ограничен брой ракети по американските бази. Този отговор със сигурност ще бъде свързан с риск от убийство на американски сили. Силите на САЩ биха могли да излязат от такава атака предимно невредими, тъй като американската армия вероятно вече е преместила много от своите войски от базите си в близост до Иран, като същевременно е добавила допълнителни средства за противоракетна отбрана, за да отблъсне иранска атака. Ако американските жертви са ограничени, Тръмп може да повтори наръчника от 2020 г. и Съединените щати да решат да се оттеглят.
Друга възможност обаче е Иран да предприеме много по-всеобхватна атака срещу американските сили в Близкия изток, която да доведе до значителни жертви и да въвлече САЩ в продължителна война. Ръководството на Иран може би си е взело поука от действията на Тръмп по-рано тази година в Йемен, където той ескалира военната кампания срещу хутите само за да се оттегли месец по-късно, когато американските атаки не дадоха резултат. Настойчивостта и агресията, може би разсъждава Техеран, са най-добрите начини да накара Тръмп да отстъпи. Въпреки че Израел значително е намалил възможностите на Иран за ракети с по-дълъг обсег, не е ясно какви щети са нанесени на иранския запас от ракети с по-къс обсег, които могат да достигнат американските бази в Бахрейн, Ирак, Кувейт, Катар, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и другаде.
Инцидентите и грешките в изчисленията могат да влошат положението. Иран би могъл да се опита да предприеме по-ограничен ракетен отговор, но в крайна сметка да се препъне в „катастрофален успех“, когато една ракета пробие американската отбрана и причини много по-големи щети, отколкото иранците са очаквали, като по този начин въвлече Съединените щати по-дълбоко в конфликта.
Другата значителна способност на Иран за ответен удар е флотилията му от малки лодки, които, когато са разпръснати, са трудни за поразяване и могат да започнат да пускат мини в Ормузкия проток или да правят опити за самоубийствени атентати срещу американски кораби.
1/3 от световния петрол може да бъде блокиран
Подобни действия биха могли да блокират около една трета от световната търговия с петрол, което би довело до скок на цените и до глобална рецесия. Ако Иран тръгне по този път, само военноморските сили на САЩ ще могат да отворят отново Ормузкия проток и ще се стигне до сериозна морска война, в която американски кораби и самолети ще се борят с ирански кораби и брегова отбрана.
Със сигурност Иран ще се замисли два пъти, преди да затвори Ормузкия проток. Страните, които биха понесли най-много болка от подобно действие, са Китай - най-големият купувач на петрол от Персийския залив - и самите държави от Персийския залив.
Цялата стратегия на Иран през последните няколко години беше да изгради по-добри отношения както с Китай, така и с държавите от Залива, за да прекрати дипломатическата си изолация. Преследването на петролните превози би оставило Иран съвсем сам, поради което дори и сега световните петролни пазари разглеждат това като сравнително малка вероятност, оценявайки го само на 10% увеличение на световната цена на петрола от началото на боевете на 13 юни.
Ситуацията може и да не се изостри
Напълно вероятно е след тези американски удари ситуацията да не се изостри. Иран би могъл да изстреля ограничен брой ракети по американски цели, които да причинят малко или никакви жертви. Тогава Тръмп решава да приеме иранските удари и прекратява цикъла на ескалация, а Израел, удовлетворен от резултатите от войната, също се въздържа.
Предвид броя на променливите обаче, много ще зависи от мъдростта и сдържаността на Тръмп, израелския министър-председател Бенямин Нетаняху, иранския върховен лидер Али Хамейни и хората около тях. А това не предвещава нищо добро нито в краткосрочен, нито в дългосрочен план.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
