Въпреки военния натиск от страна на Съединените щати и Израел – Иран има стратегическо предимство в настоящата ескалация. Това заяви в „Тази събота“ анализаторът на Близкия изток Джеймс Дорси.
По думите му един от ключовите моменти не е на бойното поле, а е в контрола върху Ормузкия проток - един от най-важните маршрути за световния петрол. В основата на конфликта стоят не само военните действия, но и грешни преценки от двете страни.
„Мисля, че иранците, въпреки че не могат да се мерят военно нито със Съединените щати, нито с Израел, и въпреки че израелските и американските удари са причинили огромни разрушения и жертви. В този момент иранците имат преимущество. Те имат преимущество, защото контролират Ормузкия проток. Мисля, че и двете страни са сгрешили в преценките си. Американците са сгрешили в преценката си за степента на издръжливост на иранците, за степента на съпротива, която са готови да окажат, и за степента на болка, която са способни да изтърпят“, заяви Дорси.
Това според Дорси променя баланса още в първите седмици на ескалацията. Ключова роля в тази динамика играе и контролът върху един от най-важните енергийни маршрути в света.
„Това, което със сигурност става, е, нека да бъдем ясни, че проливът Хормуз не е напълно затворен. Иранците са тези, които решават кой може да премине през този пролив и кой не. И иранците, досега, са били много ясни. Те няма да позволят на израелски, американски и кораби на техните съюзници да преминават, но са позволили, в ограничена степен, но все пак, на кораби под турски, индийски и китайски флаг да преминават“, обясни той.
Контролът не означава пълно затваряне, а възможност да се определя кой ще има достъп. На този фон вниманието се насочва и към държавите от региона и тяхната роля в конфликта.
„Мисля, че ще се държат настрана, колкото могат. И вече са го доказали. От военна гледна точка тяхното участие е било отбранително. Тоест, да свалят ракети – ирански ракети и дронове, но не и да контраатакуват. И е било винаги дипломатично. Сега, ако се стигне до ситуация, в която Съединените щати решат да атакуват ирански нефтени съоръжения, което досега не са правили, или да окупират остров Харт, и по този начин значително засилят хватката върху иранската икономика, и Иран отговори на това, като се опита да унищожи, по много по-сериозен начин, нефтената и газовата инфраструктура в Персийския залив, тогава може би потенциално бихте могли да видите държавите от Персийския залив да се включат още повече“, посочи анализаторът.
Междувременно ефектите от конфликта вече се усещат и отвъд Близкия изток.
„Държавите от Персийския залив са преустановили дейността си в редица случаи, било то производственият комплекс за втечнен природен газ и свързаните с него съоръжения в Катар, било то най-голямата рафинерия в Саудитска Арабия или най-голямата рафинерия в Бахрейн. Така че в резултат на това имате намаляване на доставките на петрол и газ, в допълнение към проблема с транспорта. С други думи, Иран може да противодейства на САЩ и Израел само асиметрично. Един от начините да го направи е да засили болката за държавите от Персийския залив, за САЩ, но и за международната общност“, коментира Дорси.
Нарушенията в доставките и транспорта оказват влияние върху глобалните пазари. Според анализатора това не е страничен ефект, а част от по-широка стратегия на оцеляване.
„Иранците искат да продължат, защото според тяхната стратегия, колкото по-дълго трае страданието и колкото по-силно става то, толкова по-силна е позицията им и толкова по-голямо влияние ще имат в преговорите“, каза той.
Този конфликт започва да се превръща в игра на нерви, а ключов фактор е времето. В същото време възможностите за дипломатическо решение се свиват.
„В този момент никой не иска да преговаря. Тръмп не иска преговори. Той беше много ясен. Освен това, неговото разбиране за преговорите и за това, какво трябва да постигнат те, се различава значително от традиционното разбиране и от иранското. С други думи, той иска пълна капитулация. Иранците и израелците не искат преговори. Те искат тази война да продължи докато някои от страните не се предадат, може би“, заяви Дорси.
А победата за всяка от страните изглежда по различен начин. „За иранците победата означава, като минимум, оцеляването на режима. Ако този режим оцелее, няма значение дали ще убиете Моджтаба Хаменей и ще се наложи да изберете трети върховен лидер. Няма значение колко военни и служители на сигурността и командния състав убиете, стига да са заменяеми. За Доналд Тръмп победата е много по-трудно да се предвиди, защото смяната на режима беше негова цел. Оцеляването на режима осуетява тази цел. Прекратяване на ядрената програма. Предполага се, че той вече е направил това през юни миналата година“, коментира анализаторът.
Ескалация извън страните в конфликта според Джеймс Дорси е почти невъзможна. „Разбира се, теоретично има риск. Не мисля, че това ще се случи. Мисля, че нито Русия, нито Китай ще изпратят войски на място и ще искат да водят война с Иран заради Иран. Те ще подкрепят Иран дипломатически. Ще им помогнат да се снабдят с компоненти. Може да споделят някаква разузнавателна информация, но няма да се въвлекат във военен конфликт. Виждате, че японците, корейците и европейците казват същото в отговор на искането на Тръмп да участват в осигуряването на свободното преминаване през Ормузкия проток“, посочи Дорси.
Засега изход не се вижда, а развитието ще зависи и от това кой ще издържи по-дълго.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
