Британската партия на независимостта качи в сайта си часовник, който отброява дните до 1 януари 2014 г., когато контролът над имигрантите от Румъния и България – двете най-нови членки на ЕС, ще падне. Това пише британският вестник „Индипендънт”.
Това е срамен акт, целящ да всява паника и да печели подкрепа за песимистичните възгледи на партията, според които резултатът от решението ще бъде вълна от 350 хиляди румънци и българи. Днес (в четвъртък – бел. ред.) лобистката група „Майгрейшън уоч” извади от нищото други съмнителни цифри. Докладът й предупреди, че на Острова ще пристигат по 50 хиляди чужденци ежегодно, след като ограниченията бъдат вдигнати. Текстът прогнозира още, че ще има "значителни последици" за пазара на труда, този на жилищата, училищата и болниците в страната.
Оправданието за тази морална паника е фактът, че правителството обърка цифрите още миналия път. Когато Полша се присъедини към ЕС, вътрешното министерство прогнозира, че във Великобритания ще идват по най-малко 13 хиляди поляци ежегодно. В следващите две години пристигнаха 264 560 полски граждани. Нещата ще бъдат още по-лоши този път, предричат пророците на британската гибел, защото минималните заплати в Румъния и България са наполовина по-ниски от полските.
Необразовани имигранти ще залеят Великобритания и ще изместят британците от собствените им работни места. Такъв е митът. Но истинските цифри, твърдят в Оксфордския университет, са далеч по-ниски. Има ред причини да предположим, че критиците са прави. Когато Полша и останалите влязоха в ЕС, Великобритания бе единствената голяма членка, отворила трудовия си пазар. През 2014 обаче всички големи европейски икономики ще вдигнат границите си. Повечето румънци, например, вероятно ще се запътят към Италия, Испания и Франция, с които споделят лингвистични и културни връзки и където имат голям брой роднини. Засегнатите от високата младежка безработица навярно ще се отправят към Германия и Холандия, а не към Великобритания. Плюс това, българите и румънците имат по-лошо ниво на английски от поляците.
Във всеки случай, противно на набралите популярност плашещи историйки, балансираната имиграция се отразява добре на Острова. Голям брой имигранти допринасят за нашето общество. Те създават работни места, както и се съревновават за тях. Имигрантите често се характеризират с определена динамика. Често вършат работа, която местните, получаващи социални помощи, никога няма да докоснат. Понякога са жизненоважни за обществените услуги. Те са предимно млади и имат повече деца, което е добра новина, предвид застаряващото население. Според повечето бизнесмени имат силна работна етика. Икономиката се развива по-бързо.
Всичко това нанася тежък удар в сърцето на търговците на митове, които твърдят, че имигрантите живеят от помощи при положение, че 97% от регистрираните имигранти са на пълен работен ден. Или пък, че са по-податливи към престъпления – в това отношение поляците, словаците, литовците, румънците и българите се нареждат до останалите европейци.
По тази причина критиците се обръщат към други похвати – бъркат румънците с ромите или насаждат други расистки идеи. Ако крайният ефект от миграцията е положителен, винаги ще има човек, който да губи от това. Политиците, националистите и местните трябва да се фокусират върху критериите за настаняване в социални домове, за да отърсят всички подозрения, че имигрантите прескачат опашките. Необходима е допълнителна подкрепа за училищата и болниците в райони с голям брой новодошли. Но всичко това трябва да бъде сторено в чест на ползите от имиграцията. Да демонизираш чужденците не е никак полезен отговор.
