Холандските граждани се произнасят днес на предсрочни парламентарни избори, очакванията от които са да доведат на власт про-европейска лявоцентристка коалиция, съставена от либералната партия на досегашния премиер Марк Рюте (VVD) и лейбъристката Партия на труда (PvdA) на изгряващата звезда на холандската политика Дидрик Самсон.
Последните социологически проучвания дават и на двете партии по 35 депутата в 150-местния парламент на Холандия, което означава, че всяка една от по-малките партии може да се превърне в балансьор за необходимите за мнозинство 76 гласа.
Данъчната и финансовата политика, следвана от холандския премиер Марк Рюте, често пъти е сравнявана с тази на германския канцлер Ангела Меркел, докато призивите на Дидрик Самсон, който е отявлен привърженик на стимулиращите икономически субсидии, подтиква анализаторите да го оприличават на президента на Франция Франсоа Оланд.
И либералите, и лейбъристите обаче бяха изправени пред трудната задача, да убедят 12,5 млн. избиратели в продължаваща необходимост от холандска подкрепа за Европейския проект, на фона на все по-негативно настроено общество към разходите, които Холандия плаща за затъналите в дългова криза южно-европейски държави.
Крайно-дясната анти-ислямска партия на Геерт Вилдерс се очаква да получи 19 места или пет по-малко от резултата, който получи през 2010 г., което международните наблюдатели отдават на успешната „про-ЕС” кампания на двете по-големи партии.
Друг въпрос, който вълнува анализаторите последните два дни на променливи социологически проучвания, е кой от двамата лидери – 45-годишния Рюте или 41-годишния Самсон – ще бъде новият министър-председател на Холандия.
Международните наблюдатели припомнят, че лейбъристите в Холандия никога не са печелили мнозинство в парламента, нито са управлявали самостоятелно.
Въпреки това, независимо коя партия ще спечели най-много гласове на вота, никой не очаква сериозна промяна в отношенията Брюксел-Хага или Брюксел-Берлин.
Холандската икономическа школа винаги е поддържала стриктните бюджетни ограничения и правила за данъчна политика, което е и позицията поддържана от Европейската комисия и Германия в частност.
