32 партии издигат свои кандидати за парламентарните избори в Гърция на 6 май, в рязък контраст с досегашния политически пейзаж в страната, доминиран през годините от две големи сили в ляво и в дясно.
Консервативната Нова демокрация и социалистическата ПАСОК, които се сменяха начело на изпълнителната власт през последните три десетилетия, загубиха част от подкрепата на електората, която се надяват да спечелят нови и по-малки партии в двата полюса на политическия спектър. Последните се противопоставят на мерките за икономии, наложени от временното правителство, зад което застана политическият „естаблишмънт” в южната съседка.
Върховният съд на Гърция отказа регистрация на четири малки политически формации, по „технически причини” и препоръча на една партия да смени името си, информира Франс прес. Наименованието „Тираноктони” („Убийци на тирани”) дойде в повече на съдиите.
Очакваният изход от вота е ново коалиционно правителство, подобно по състав на досегашния служебен кабинет на премиера Лукас Пападимос. Според социологическите проучвания обаче до 10 партии може да прескочат трипроцентовата бариера и да влязат в парламента.
Три от парламентарно представените политически сили се очаква да спечелят повече места – това са комунистите от ККЕ, коалицията на радикалната левица „Сириза” и крайнодясната партия ЛАОС.
Останалите формации са предимно нови и включват радикалните националисти от „Златна зора” и „Независими гърци”, които отхвърлят финансовия спасителен план, договорен с Евросъюза и МВФ.
