Без билет в градския транспорт, глоба за паркиране, неплатена вноска по кредит – тази информация се запаметява в китайската система за социален рейтинг и определя мястото на гражданите в обществото.

Видеонаблюдението на населението е сравнявано с  деспотичната реалност на Оруел в книгата „1984” и светът на технологиите в сериала „Черно огледало”. Това, което според властите е съвършена система за управление на населението, за голяма част от същото това население е не само вмешателство в личните дела, но и потенциален риск.

Да се скриеш от окото на „Биг Брадър” е почти невъзможно

Комунистическият режим в Китай се е справя отлично в наблюдението на гражданите на страната с помощта на камери за наблюдение. Те са навсякъде – в обществения транспорт, на входа на университета, в магазина, в жилищните сгради. Повечето са оборудвани със сензори за лицево разпознаване.

Въпреки че за китайското правителство това е правилния начин за опазване на реда в страната, то гражданите се притесняват за сигурността и защитата на личните им данни. Според проучване на изследователски център в Пекин  около 80% от китайските граждани се притесняват от злоупотреба с личните им данни.

В последните месеци в китайските медии се разпространява информация за множество скандали, свързани с неправомерно използване на личните данни на населението на Китай. През януари държавната телевизия CCTV разкрива, че милиони снимки на граждани са продадени на черния пазар за 25 евро на бройка.

В началото на декември в Чанджъ, 20-годишна жена, която има положителна проба за COVID-19, открива нейни снимки и лични данни да се разпространяват в социалните мрежи.

В Китай все още няма приет закон за защита на личните данни, но предстои това да се случи заради  „огромните искания на населението”.

Какво представлява системата за социален рейтинг?

Рейтинговата система е съвкупност от бази данни и камери за наблюдение, които дават оценка на надеждността на физическите, юридическите лица и правителствените организации. Информация се управлява от Националната комисия за развитие и реформи, Китайската народна банка и от съдебната система на страната.

Повечето от данните се събират от финансовите, държавните и полицейските регистри, от агенциите по вписванията или от онлайн кредитните платформи. Китайското правителство използва и алтернативни методи за получаване на „необходимата“ информация чрез камерите за видеонаблюдение, социалните мрежи и мобилните устройства.

Какво е социален кредит ?

Социалният кредит е досието на всеки един китайски гражданин, както и пълна информация за компаниите и правителствените организации.

Съставя се от социалния статус на гражданите женени ли са, имат ли деца, какво е нивото им на образование, както и от социалния рейтинг на хората, с които общуват. Те получават кредити  за всяко свое „добро“ дело и съответно им се отнемат при недобро поведение.

Според системата, която от началото на годината е валидна за цялата страна, социалният рейтинг може да се повиши, ако гражданинът участва в благотворителни инициативи, грижи се за възрастните хора, ако е готов да помогне на околните, дарява кръв, има изрядна финансова и кредитна история.

Системата понижава рейтинг, ако дадено лице наруши законът за движение по пътищата, за участие в антиправителствени протести, акции срещу властта и незаконни организации.

Какво се случва, ако попаднеш в „Черния списък”?

Лиу Ху е журналист в Китай, пишещ за цензурата в страната и корупцията в правителството. Заради работата си той е арестуван, глобен и добавен в т.нар. „черен списък”. Журналистът разбира, че веднъж попаднал в този списък, вече няма право да пътува в чужбина, да купува имоти или да тегли заем.

„Това, което наистина е страшно, е, че не можеш да направиш нищо по. Не можеш да докладваш на никого. Заседнал си сред нищото", казва той пред канадския в.„Глоуб енд Мейл“.

Опасенията са, че и критиците на системата може да бъдат наказани от нея.

Подобна система не съществува само в Китай

Китай не е единствената страна в света, която използва система за социален рейтинг.

В САЩ и Великобритания съществуват подобни бази данни, чрез които може да се к проверява кредитоспособността на клиентите на банки и възможността те да изплатят дълговете си. За момента, обаче, няма данни тези масиви да са излезли извън рамките на частния финансов сектор.

По материали от чуждестранния печат