Дни след като един атентат промени България, или поне усещането за сигурност на българите, се навършва една година, откакто един „човек” стори същото с Норвегия, още по-малък европейски народ, по-заспала, разбира се в други отношения, страна.
Близо тон експлозив, ловна карабина калибър .223 и пистолет бяха достатъчни на крайнодесния фанатик Андерш Брайвик да напише върху картата на скандинавската страна най-кървавата страница в следвоенната й история.
77 човешки живота – толкова отнеха амониевата селитра, мазутът и мунициите с кух връх. Това беше цената, която психопатът поиска от своите сънародници за жестокия спектакъл, който изнесе пред Норвегия и пред целия свят. Толкова скъпо струваше вниманието, за което жадуваше с една единствена цел – да каже на всички, че не харесва пътя, по който е тръгнала неговата страна и Европа... пътят на мултикултурализма, от който мнозина на Стария континент се страхуват.
Тихият петъчен следобед на 22 юли 2011 г. беше разкъсан от мощна експлозия на кола-бомба пред сградата с кабинета на премиера Йенс Столтенберг в Осло. Около 15:30 часа ударната вълна изпочупи прозорците в радиус от километър. Взривът уби осем души и рани повече от 200.
Час и половина по-късно започна вторият епизод от сценария на Брайвик – малко след 17 терористът пристигна, облечен в полицейска униформа, на малкия остров Ютьоя, където се провеждаше лагер на младежката организация на Партията на труда. 32-годишният (тогава) автор на 1 500 страници от манифеста „Европейска декларация за независимост - 2083 г.” видя в младежите бъдещите политици на Норвегия и Европа, новото поколение управляващи, които ще продължат да налагат мултикултурализма, виновен за имигрантската вълна, заляла континента, превърнал се в „Еврабия”.
На Ютьоя Брайвик покоси 69 души, повечето млади... и после се предаде. Да – не се самоуби, не влезе в неравна престрелка с полицията, а сложи оръжие и подаде ръце за белезниците. Защото „тамплиерът”, „масонът”, нарцисът искаше да разкаже, да бъде чут, да остане на сцената, на която се бе покачил след многогодишна репетиция.
Година по-късно, след като пое отговорност, но не призна вина, не се разкая, но се извини за „безпартийните”, които уби, беше обявен за невменяем, но съзнаващ какво върши, след като се смя в съда и плака, скандализира с пози и думи, но предизвика и състраданието на властите, които му потърсиха компания в килията... година по-късно Брайвик постигна в голяма степен онова, което може би е замислил – внимание и трибуна.
Процесът срещу убиеца от Ютьоя приключи през юни. В крайна сметка адвокатите заявиха, че Брайвик е психически здрав и може да бъде осъден за действията си, че е терорист, мотивиран от крайните си възгледи и трябва да понесе отговорност за убийствата. Прокуратурата – напротив, настоя той да бъде обявен за невменяем и да бъде настанен в специализирана клиника. Самият Брайвик поиска да бъде оправдан, защото действал „в защита на страната си”. Норвежките власти се сетиха и за компромисно решение – за него да бъде изградено специално психиатрично отделение в затвора „Ила”, където е и в момента.
Присъдата светът ще чуе на 24 август. А Брайвик... него вече всички го чуха.
