Д-р Жозе Шавиер от Университета на Коимбра, Португалия и британския Антарктически изследователски център, изучава Южния Океан и как пингвините, албатросите, тюлените и дори водораслите реагират спрямо промените в климата на земята.

По-голяма част от неговото проучване е фокусирано върху Антарктическите полуострови, в сътрудничество с повече от 20 страни, включително и България. Прекарал е 2 месеца на о. Ливингстън, където се намира и българската база. Нашата страна е главният домакин при провеждане на различни събития, свързани с Антарктида.

Тази година, например, международният фокус е бил върху въздействието на туризма и, разбира се, изключително важният въпрос за климатичните промени. Д-р Шавиер отбеляза, че главната цел е сегашните и бъдещите учени да работят заедно, за да се съсредоточи върху възникващите проблеми.

Какво може да се направи, за да предпазим Антарктида?

Първо трябва да съберем най-ценната информация, за да знаем какви всъщност са проблемите. Промяната в климата може да бъде проблем, но въпросът е до каква степен всъщност се изразява той. Трябва да използваме сегашните промени, за да разберем какво би се случило и другаде на Земята, и как бихме могли да намалим човешкото влияние върху климатичните промени.

Например, през последните 20-30 години наблюдаваме технологичен напредък, което ни стимулира да щадим околната среда, като например да използваме повече публичния транспорт. Много е важно да се образоваме по този въпрос.

Какво показват проучванията от последните години?

„Едно от проучванията събра повече от 1000 въпроса свързани с Антарктида, които трябва да разрешим. Това ще помогне обществото да разбере кои са най-важните проблеми, с които трябва да се справим. Един от най-интригуващите въпроси от това проучване е: „Какво е станало, когато Вселената се е появила?” Всъщност Антарктида е най-доброто място за намиране на отговор на такъв тип въпроси.

От биологична гледна точка, много важен въпрос е: „Какво би станало при промяна в климата и как това се различава от рибарството и замърсяването на океаните?”, което е най-скорошният проблем, който се опитваме да разрешим.

През 2014 година, в друго проучване, свързано с глобалното затопляне, имахме за задача да преценим какво би се случило с организми, които вече обитават тези места. Въпреки липсата на достатъчно данни, стана ясно, че поради промените в климата, Земята се затопля, а, заедно с нея - водата в Антарктида. Това ще доведе до изместване, например, на водораслите на юг.

Проблемът е, че не знаем как пингвините, албатросите, тюлените и други животински видове биха реагирали на такава промяна. Опитваме се да разберем кои животни ще успеят да се придвижат по-далеч от сегашното им местоположение, за да могат да оцелеят.”

Последните проучвания от 2015 г. се занимават с въпроси, отново отнасящи се за бъдещето. Това, което са открили, е че проблемите които възникват сега ще разширят диапазона си не само в, но и около Антарктида. Затоплянето на планетата и това на което сме свидетели днес е малка част от това което се очаква да се случи за в бъдеще. Топенето на ледовете би покачило нивото на водата. Това би довело и до промяна в хранителната верига на организмите.

Заключението, до което учените са стигнали, е че водата на Антарктида е само 10 процента от цялата Земя, но промените там биха имали огромно влияние в световен мащаб.

Тъй като д-р Жозе Шавиер се занимава и с пингвини, той отбеляза, че съществуват много проучвания, свързани с тях и има много застрашени видове, които не се справят с промяната в климата. От друга страна, някои видове пингвини, например като „любезните”, чийто брой се увеличава в определени области. Разбира се, това зависи и от условията на живот през годината.

Ето и няколко интересни факта, които д-р Шавиер изтъкна за пингвините.

  1. „Всеки пингвин има свой собствен характер. Например в Португалия наричат някои пингвини „gentle”, което означава „любезните” и това наистина е така. Когато работиш с тях може да ги сложиш в скута си и те ще те наблюдават и ще стоят мирно. Други пък могат да бъдат изключително досадни, като малки деца, които не те оставят на мира и за момент. Най-големите пингвини – императорските, са бавни, мудни, точно като дядовците ви”.
  2. „Мислим си, че пингвините са сладки, малки и пухкави. Да, сладки са, но телата им са като камък. Когато ги хващаш трябва да ги държиш здраво. Трябва да бъдем много внимателни как се отнасяме към тях, защото крилата им са твърди като линия за чертане и трябва да бъдем много внимателни да не пострадаме.”
  3. „Друго интересно е че албатросите могат да обикалят с километри в търсене на храна за своето семейство, за да оцелеят и могат да достигнат 60-годишна възраст. Те снасят яйца само веднъж на две години и затова те са е от страхотно значение за тях”

Пингвините добри родители ли са? „Начинът, по който родителите се грижат за малките си е уникален и в повечето случаи те оцеляват. Не знам как да отговоря, но мисля че всички пингвини са много добри родители”.