Малко след като британския премиер Кийр Стармър пристигна във Вашингтон, за да се бори за бъдещето на Европа, двама мъже, които се подиграват с всичко, което той защитава, стъпиха на американска земя.
Токсичните YouTube инфлуенсъри Андрю и Тристан Тейт в продължение на няколко години бяха разследвани в Румъния по обвинения в изнасилване и трафик на хора, които те отричат.
Сега Андрю се издирва от британската полиция заради обвинения в изнасилване, а двамата братя - за укриване на данъци в тази страна. Но за MAGAworld - „Да направим Америка велика отново“, те са мъченици, несправедливо преследвани в чужбина за това, че са казали това, което мислят в интернет, коментира британското издание „Гардиън“.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Седейки до Стармър, Тръмп се възмущава и твърди, че не знае "нищо за“ триумфалното завръщане на двамата, въпреки че то е следствие на дипломатически натиск от страна на САЩ върху румънското правителство с цел да бъде отменена забраната им за пътуване.
Самият Андрю Тейт се похвали с приятелството си със сина на президента. Но това беше малко, сурово напомняне за това колко далеч един от друг са се отдалечили нашите два континента.
Свободата на словото е това, което надеждно изглежда галванизира света на Тръмп, а не свободата на милиони европейци да живеят в мир по границите на Русия, както президентът безгрижно каза на кабинета си тази седмица, „ще накараме Европа да се погрижи за това“.
И все пак по ключовия въпрос, с който Стармър се обърна към Вашингтон - дали Америка на свой ред ще се погрижи за старите си съюзници, предлагайки им военна подкрепа, без която силите ѝ ще бъдат опасно изложени на риск - най-доброто, което може да се каже за отговора на Тръмп, е, че той не беше с очакваното категорично „не“, а дори и това може да е свързано с търговски обвързаности.
Стармър поднесе ласкателствата и връчи покана от крал Чарлз за безпрецедентно второ държавно посещение, което очевидно зарадва президента. Но въпреки че Тръмп го похвали като „специален човек“, това вече не прилича на специални отношения, а по-скоро на сделка без любов, която оставя и двете страни да се чувстват изцапани.
Европа все още вярва в изграждането на съюзи, в специалните отношения, в световния ред, основан на правила, и в самата идея за Запада. Но Тръмп не вярва в нищо от това. За него старите съюзници не са нищо повече от „роднини, които идват и ползват басейна ти безплатно“, както наскоро се изрази бившият началник на британския генерален щаб генерал сър Патрик Сандърс.
Онези неудачници, които не са успели да станат големи, както брат им милиардер, и все по-често са просто неприятни за околните. И така, той е решил да им отреже помощите и да ги накара сами да изкарват прехраната си, принуждавайки Европа, първо, да плаща за собствената си отбрана и, второ, да прави бизнес при значително по-благоприятни за него условия.
Британците копнеят за катарзисния момент на „Наистина любов“, в който Стармър с вълнение ще наложи закона на САЩ, точно както фантастичният премиер на Хю Грант. Но докато Еманюел Макрон се измъкна от публичното поправяне на Тръмп при посещението си по-рано тази седмица, Стармър не е човек, който поема рискове. Той дори не можа да се накара да осъди публично заплахите на Тръмп да анексира Канада, страна от Общността на нациите. Сигурно си е давал сметка, че е във Вашингтон не само от името на собствената си страна, но и за да защити каузата на континента в най-опасния момент за Европа, който помня през живота си.
Няма да има мир в Украйна, нито в която и да е друга страна по границите на Русия, ако Владимир Путин не знае, че ще трябва да плати висока цена или за нарушаване на примирието с Киев, или за дестабилизиране на съседните държави, коментира „Гардиън“.
Макар че след внезапното решение на САЩ да се откажат от участие в операциите, лидерите на ЕС сега се опитват да намерят пари за изграждане на собствена колективна отбрана, на практика ще минат години, преди те да са готови да се изправят изцяло на крака, и Путин го знае. Европейските възпиращи сили, разположени в Украйна без подкрепата на САЩ, рискуват в най-добрия случай да не бъдат възпиращ фактор, а в най-лошия - да се превърнат в патица.
Ако достойнството на Стармър е цената, която трябва да се плати за сключването на сделка, която може да спаси безброй животи, тогава, честно казано, Америка може да си го вземе. Но дори и това може да се окаже недостатъчно.
През последните дни се наредиха на опашка бойните намеци на Тръмп, за да предложат на европейците същия съвет: не си губете времето да призовавате за по-добрите инстинкти на Тръмп или дори към националния интерес на САЩ, тъй като той се интересува най-вече от себе си. Кажете му, че каквото и да искате, това е и пътят му към Нобелова награда за мир, или че подписването на благоприятно за Русия мирно споразумение го кара да изглежда слаб в очите на Китай, или че в това има пари. „Вземаме това, което имаме право да вземем“, каза Тръмп на кабинета си тази седмица за мрачно споразумение, което Володимир Зеленски в момента е принуден да подпише и което на практика търгува с природните ресурси на Украйна за нейното оцеляване.
САЩ ще получат възможност да експлоатират ценните залежи на редкоземни минерали в страната за милиарди долари, които иначе биха могли да бъдат използвани за финансиране на възстановяването на разрушената страна, в сделка, каквато победените във война страни по-често са принудени да подписват със своите завоеватели, отколкото с предполагаемите си приятели. В замяна на това Украйна се надява, че желанието на американските минни компании за безопасна работна среда ще мотивира САЩ да предложат някакъв вид сигурност - или най-малкото, подкрепа за всички сили, които съседите от ЕС могат да съберат. Ако достойнството на Стармър е цената, която трябва да се плати за сключването на тази сделка, или дори за спечелването на повече време, тогава, честно казано, САЩ са добре дошли.
Съответно Стармър донесе подаръци, които да сложи в краката на самообявилия се за крал: спешното увеличение на разходите за отбрана, за което настоява Тръмп - първоначално от 2,25% на 2,5% до 2027 г., а след това и повече - финансирано чрез болезнено намаляване на помощите за чужбина. (Въпреки че това отразява собствените приоритети на Вашингтон в областта на разходите, в действителност това може да е свързано не толкова с ласкателство, колкото с вътрешната реалност: няма време да се разгръща идеята за увеличаване на данъците или за изграждане на творчески решения като банката за превъоръжаване, предложена от бившия началник на щаба на отбраната генерал сър Ник Картър, въпреки че те могат да играят важна роля за постигането на дългосрочната цел от 3 %.)
Освен това Стармър трябва да изиграе две карти, нито една от които не е особено удобна за Лейбъристката партия: да не бъде член на ЕС (организация, която Тръмп все повече разглежда като средство за изнудване на американците) в разгара на търговска война и да се възползва от социалния кауш на кралското посещение. Но макар Тръмп да говореше неясно как самото присъствие на американски компании в Украйна ще гарантира, че никой няма да си позволява своеволия, това е далеч от твърдия ангажимент за въздушна защита и други критични функции, към които се стреми Европа, посочва още "Гардиън".
Докато това не се промени, това, което е останало от трансатлантическия съюз, изглежда неудобно като две държави, разделени от обща заплаха - разпадането на световния ред, основан на правила, който като цяло поддържа мира в Европа от почти 80 години - заплаха, която само един от нас все още дори признава за опасна. И от това може да няма връщане назад.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
